Дейвид Балдачи - Игра на часове

— Знаех си, че ще те убедя. Гребни лодки или моторница?

— Моторница. С гребнете лодки вечно искаш да се състезаваме.

— Защото винаги те изпреварвам.

Кинг управляваше, а Мишел седеше до него, докато шестметровата моторна лодка се носеше с петдесет километра в час по спокойната повърхност на езерото. Летният сезон още беше далеч, тъй че по водната площ почти не се мяркаше жива душа.

— Добре ли познаваш езерото Кардинал? — попита Кинг.

— Обиколила съм го почти цялото. Не обичам да стоя на едно място.

Кинг продължи с наставнически тон:

— Езерото е възникнало след преграждането на две реки и водата се е събирала цели десет години. Сега е дълбоко, петдесет километра дълго и предлага великолепни условия за риболов и водни спортове със своите над двеста заливчета.

— Ей, ама ти говориш съвсем като агента по недвижими имоти, който ми продаде къщата. Уреждаш ли и ипотеки?

Насочиха се към язовирната стена, където имаше две електростанции — горна и долна. После навлязоха в централния канал и завиха на запад. Там, където се събираха двете реки, Кинг отби на север, докато стигнаха по-тесен канал, водещ отначало на север, а после на изток. Продължиха нагоре срещу течението, минавайки на равни интервали покрай червени шамандури с четни номера. Накрая Кинг угаси мотора и насочи лодката към малко необитаемо заливче. Няколко минути по-късно хвърлиха котва в дълбоката бистра вода. Кинг извади кошница с храна и хладилна чанта с безалкохолни напитки.

— Ще поплавам, преди да обядваме — каза Мишел.

— Как ти е ръката?

— Стига с тая ръка. От самото начало си беше само драскотина.

— Защо ли си мисля, че ако те надупчат с базука в гърдите, ще се задоволиш с лепенка?

Мишел се съблече по бански и скочи във водата.

— Божичко, разкошна е — възкликна тя, след като изплува.

Кинг погледна таблото.

— Температура на водата двайсет градуса. Хладничко е за мен. Предпочитам я по-топла, да речем, някъде над двайсет и пет.

— Глезльо.

— Може и така да се каже.

След обяда Кинг вдигна котва и отново потеглиха. Мишел посочи един дълъг, широк нос отпред. Гледката бе впечатляваща — кей за шест яхти с беседка, бар, кът за хранене, бараки за инструменти и около шестстотин квадратни метра тераса, всичко това покрито с кедрова облицовка. Просто плачеше за снимка в „Архитектурен дайджест“.

— Много впечатляващо. Кой е собственикът?

— Ти май не се ориентираш много добре по вода. Това е имението Батъл.

— Какво? Аз дори не знаех, че е на езерото.

— В Райтсбърг никой не прави имение без достъп до езерото. Семейството притежава целия нос плюс още около осемдесет декара. Всъщност голямата къща изобщо не се вижда оттук. Мисля, че са я проектирали така, за да не им досаждат разни зяпачи с лодки. Идват дотук с електрически колички за голф.

— Какъв живот. — Мишел присви очи срещу яркото слънце. — А кой е там с платноходката?

Кинг вдигна бинокъла.

— Савана.

Той се позамисли, после насочи моторницата към платноходката.

— Какво правиш?

— Отивам на риболов.

Отблизо платноходката се оказа съвсем малка. Савана държеше с едната ръка руля, а с другата кутия кока-кола. Когато видя кой се задава, тя им помаха.

— Великите умове мислят еднакво — подвикна Кинг.

Савана беше облякла блузка без ръкави върху банския костюм. Мократа й коса бе завързана на опашка, а раменете и лицето й вече почваха да почервеняват от слънцето.

— Водата е изумителна — каза тя.

— Шон няма да се натопи, докато не стане топла като във вана — отвърна Мишел.

— Не знаете какво изпускате, мистър Кинг — каза Савана.

— Е, може и да се изкуша, ако вие двете ми правите компания.

Хвърлиха котва и Савана се гмурна, последвана от Мишел. Когато изплуваха, Кинг още седеше на ръба на моторницата и топеше крака във водата.

— Какво правиш, Шон? — попита Мишел.

— Казах, че може да се изкуша , но нищо не съм обещавал.

Мишел и Савана се спогледаха, сякаш водеха безмълвен диалог. Двете се гмурнаха едновременно. Когато изплуваха край моторницата, всяка бе хванала Кинг за единия крак.

— О, не… — започна Кинг.

Протестите му останаха недоизказани, защото бе дръпнат в езерото и мигновено потъна. Когато изплува, устата му бълваше вода и звучни ругатни.

— Това не са бански гащета! — изрева той.

— Вече са — отвърна самодоволно Савана.

След половин час във водата те насочиха лодките си към кея и седнаха в наблюдателницата да пият бира, която Савана донесе от хладилника на бара.