Дейвид Балдачи - Игра на часове

— Е, и дотам скоро ще стигнем — отвърна Бейли.

Мишел се обърна към вратата.

— О, Мишел — каза Бейли, — не пропускайте да ни държите в течение на всеки ваш нов напредък по следствието. Сигурен съм, че помощта ви ще бъде неоценима.

— Чип, по-умно нещо не си казвал, откакто се познаваме.

С тези думи Мишел тръгна да догони Кинг.

— Как ти се струва? — попита тя, след като го настигна.

— Нека ги оставим да държат Робинсън зад решетките. Вероятно там ще е в безопасност.

— Но не смяташ, че е бил той?

— Знам, че не е бил той.

— А знаеш ли кой е убиецът?

— Близо съм до истината. Ти успя ли да поговориш със семейство Батъл?

— Нямах възможност след тази нова трагедия. Още ли държиш да говоря с тях?

Кинг се замисли, потропвайки с пръсти по покрива на нейната кола.

— Не, тръгваме по главната линия. Времето ни привършва.

— Смяташ ли, че пак ще убие някого?

— Той накара полицията да смята, че убиецът лежи в затвора. Единственият начин да си осигури свобода на действие. Въпреки всичко обаче Робинсън трябва да има алиби поне за едно от убийствата. Но колкото по-дълго изчакваме, толкова повече намаляват шансовете да хванем истинския убиец.

— Ако той не планира нов удар, защо да държим Робинсън в затвора?

— Защото, ако излезе навън, сигурен съм, че скоро ще го намерят на някоя тъмна уличка с куршум в главата, а изстиналите му пръсти ще стискат листче с надпис „Аз бях“.

— Какво ще правим сега?

Кинг отвори вратата на автомобила.

— Време е да нанесем най-мощния си удар. И дано с Божията помощ постигнем нокаут.

Беше стигнал до средата на списъка, взет от фургона на Джуниър Дийвър. Останалите щяха да му отнемат време, но бе успял да си спечели отсрочка. Полицията задържа Харолд Робинсън. Всъщност беше голям късмет, че Томи се събуди през нощта и сега твърдеше, че е разпознал баща си, както пишеше във вестниците. Показанията на детето, както и намерените вещи на петте жертви, уличаваха Робинсън в масовите убийства. Именно такова бе намерението на мъжа от самото начало. Не знаеше дали обвинението ще издържи. Ако Робинсън имаше алиби поне за едно от убийствата, целият замисъл можеше да се провали, но междувременно той разполагаше със свобода за действие. А жената на Робинсън беше мъртва и не можеше да потвърди къде се е намирал съпругът й. Това допълнително щеше да затрудни полицаите в проверката на неговото алиби. Оставаше още едно убийство, но мъжът не се тревожеше, че полицаите ще го свържат с предишните и ще пуснат Робинсън. Никога нямаше да открият трупа на следващата му жертва. Просто нямаше да има какво да открият.

На скоро се бе натъкнал на едно много интригуващо сведение. Докато проверяваше записите от телефона в детективската кантора, той чу разговора на Мишел с Били Едуардс. Преди три години и половина великият Боби Батъл и властната му съпруга се бяха скарали в гаража. А по ролс-ройса имало повреди. Три години и половина. Само ден преди уволнението на Едуардс.

Седеше и размишляваше над разкритието. Имаше нещо особено… Само да можеше да си спомни. Накрая той отново се наведе над списъка на хората, при които бе работил Джуниър Дийвър в последно време. Ако някой бе набедил Джуниър за обира, трябваше да има достъп до фургона и личните му вещи. Можеше да се предположи, че навярно авторът на грабежа е извършил и убийството на Боби Батъл. По този начин натрапникът не само си бе присвоил чужда слава, но и съсипа целия замисъл на истинския убиец. За този грях заслужаваше само едно наказание — смърт.

Мишел и Кинг се бяха усамотили в кантората.

— Добре, Шон, край на остроумията и уклончивите отговори. Омръзна ми да стоя в неведение. Ти каза, че трябва да нанесем най-мощния си удар и да се надяваме на нокаут. Искам да знам всичко, което знаеш ти. И то още сега.

— Мишел…

— Всичко и още сега, Шон, иначе си търси нов партньор!

Кинг се облегна и тежко въздъхна.

— Добре, знам кой е убил Боби Батъл. Разговарях с цял куп доктори, посетих антикварен магазин, разпитах тук-там, сглобих няколко късчета от мозайката и всичко съвпада.

— Кой е?

— Позволи ми най-напред да ти кажа, че няма да повярваш.

— Добре, няма да повярвам.

Кинг завъртя с пръст един кламер върху бюрото си.

— Хари Карик е убил Боби Батъл.

— Луд ли си? Какъв мотив би могъл…

— Най-старият на света — прекъсна я Кинг. — Влюбен е в Реми. От десетилетия.

— Да не би да твърдиш, че и обирът е негово дело?