Дейвид Балдачи - Игра на часове

— Симпатяга.

— Аха.

— Май сме го подплашили.

— Да се надяваме, че не е избягал много далеч. Нуждаем се от него, за да запълним празнотите в хипотезата.

Кинг се канеше да позвъни на Уилямс, но полицейският шеф го изпревари. Кинг му разказа какво е научил от Сали предната вечер, както и за подозренията си към избягалия Роджър Кани. Уилямс веднага разпореди да започне издирване, после ги покани да се срещнат в имението Батъл. Не пожела да каже защо и не отговори на въпросите им относно Сали.

Кинг се облегна и лицето му посърна. Мъртва е.

Когато пристигнаха в имението, Уилямс и Чип Бейли отведоха Кинг и Мишел до конюшнята. По пътя Уилямс им съобщи новината за Сали и за отравянето на Еди. Кинг пребледня и се подпря на оградата. Мишел го подхвана със здравата си ръка.

— По-спокойно. Само това оставаше — и ти да излезеш от строя.

— Ножът, използван за убийството на Сали, е бил взет от таблото с инструменти в конюшнята, а после захвърлен на местопрестъплението — каза Бейли. — Същото се отнася и до греблото. Силвия си тръгна преди малко, но според нея смъртта е настъпила почти мигновено.

— Може ли да видим трупа? — попита Кинг.

— Не е красива гледка, Шон — отвърна Уилямс. — На твое място бих се въздържал.

— Трябва — твърдо отсече Кинг.

Уилямс неохотно ги въведе при трупа на Сали.

— Боже мой — ахна Мишел.

— Сякаш с нещо е вбесила убиеца — каза Уилямс. — Удрял е, без да спира. — Той погледна Кинг. — Може би Сали е знаела повече, отколкото предполагаш.

— Може би — бавно отвърна Кинг и извърна очи.

Докато изнасяха тялото на Сали в черен чувал, той мрачно стоеше до входа на конюшнята. Когато вратата на линейката се затръшна, Кинг се обърна към Уилямс.

— Вината е моя. Аз я принудих да ми каже истината и дори не помислих, че заради това може да попадне под удар.

— Ти се бореше за живота си, Шон — възрази полицаят. — Нямаше възможност да мислиш за друго.

— Как е Еди? — попита Мишел.

— Току-що позвъних в болницата — отговори Бейли. — Казаха, че още лежи в безсъзнание, но е извън опасност.

— Знаят ли вече какво му е?

— Не. Канех се да отскоча до болницата. Ако искате, елате и вие. В момента обаче смятам отново да поговоря с Доротея. А след това със Савана, макар да чух, че не е на себе си.

Докато вървяха, Уилямс се обърна към Кинг.

— Ако излезе, че убиецът е Кани, ще съм ти задължен. Никога не би ми хрумнало да го заподозра.

— Това е само късче от мозайката, Тод — отвърна Кинг.

Доротея ги посрещна в къщата си. Изглеждаше бледа и изтощена. Уилямс, Кинг и Мишел й изказаха съчувствието си, но Чип Бейли се въздържа от подобни нежности. Гледаше я с изражение на гняв и решителност. Заобиколиха калните петна из фоайето и влязоха в хола.

— По кое време си легнахте с Еди? — попита Уилямс.

— Около дванайсет и половина. Преди това той работеше в ателието. Но не заспахме веднага. Останахме будни още около час. — Тя се усмихна смутено. — Не съм подозирала, че да бъдеш замесен в разследване на убийство може толкова силно да се отрази на сексуалния ти живот. Но Еди се справи великолепно с всички изпитания.

— Трудно се намира достоен човек в смутни времена — каза сдържано Мишел.

— Започвам да го осъзнавам — отвърна Доротея с удивителна откровеност.

— Той е бил упоен, Доротея — намеси се Бейли. — Според лекарите от болницата все още е под влиянието на някакъв мощен наркотик.

По лицето й изведнъж се изписа страх.

— Точно това не мога да разбера. Аз… аз трябва да ви кажа, че когато Савана заблъска по вратата, бях като в мъгла. Все още не съм се опомнила съвсем.

Бейли я изгледа подозрително.

— Когато дойдохме тази сутрин, ти не спомена нищо подобно.

Доротея бързо заговори:

— Всичко ставаше толкова внезапно. Савана изглеждаше като призрак, Сали бе мъртва и не можех да събудя Еди. Господи, чувствах се в някакъв кошмар.

— По кое време дойде Савана? — попита Бейли.

— Малко след осем. Спомням си, че погледнах часовника във фоайето.

— Какво яде и пи снощи Еди?

— Вечеряхме както обикновено. След вечерята пихме по чаша вино, после той отиде да рисува в ателието, а аз седнах в кабинета да свърша малко работа с документите.

— Може ли да видим остатъците от вечерята и бутилката вино? — попита Бейли.

— Нямаше остатъци. Мисля, че бутилката е тук някъде.

— Ще ти бъда признателен, ако ми я посочиш, преди да си тръгна — каза Бейли.

Лицето й стана предизвикателно.