Дейвид Балдачи - Игра на часове

Изписаха Еди от болницата приблизително по същото време, когато Силвия приключи аутопсията на Сали; не че имаше някакви съмнения относно причината за смъртта. Нямаше нови следи и улики, но поне никой не бе загинал през последните два дни.

Сред целия този хаос, когато изглеждаше, че градът ще се сгромоляса всеки момент, Шон Кинг извади от хладилната си чанта две бутилки вино и заедно с Мишел отиде на вечеря в дома на Хари Карик.

Когато партньорката му излезе от къщичката си и се качи в открития лексус, очите на Кинг леко се разшириха.

— Изглеждаш великолепно, Мишел — каза той, оглеждайки прилепналата рокля, която свършваше до средата на бедрото и разкриваше щедро олимпийските й крака. Стилен син шал обгръщаше раменете й. Беше си сложила грим и дори изглеждаше, че си е измила косата; във всеки случай пред лицето й почти не провисваха кичури. С две думи, поразителен контраст в сравнение с обичайните й джинси, маратонки, якета и рошави кичури.

Кинг беше с костюм, вратовръзка и дори с кърпичка в джобчето на сакото.

— Исках да направя добро впечатление на Хари — бързо обясни тя. — Но не очаквах от теб такива изпълнения.

— Не те разбирам.

— Пак открих в кофата за боклук закуската и обяда, които ти приготвих. Ако не ти допада готвенето ми, просто си кажи. Няма да се засегна.

Имитирайки усърдно гласа на Богарт, Кинг отговори:

— Оу, ангелче, не бива да си губиш времето в кухнята. Не е в твой стил, ангелче.

— Да благодарим на Бога и за дребните радости — усмихна се тя.

— Но да си призная, рибата тон онази вечер беше чудесна.

— Върховна похвала, щом го чувам от теб.

— Знаеш ли какво: следващия път ще готвим заедно. Мога да те науча на някои трикове.

— Добре, разбрахме се.

— Как е ръката?

— Казах ти вече, само одраскана.

Докато пътуваха със свален гюрук по лъкатушещите селски пътища в приятната топла вечер под необятния звезден небосвод, Мишел го погледна с възхищение и отбеляза:

— И ти не си за изхвърляне.

— Когато се налага, умея да се представя не по-зле от Еди Батъл.

Той се усмихна, за да покаже, че се шегува.

— Само ние ли сме поканени за вечерята?

— Да, защото идеята е моя.

— Твоят ли? Защо?

— Време е да седнем и да обсъдим случая, а аз разсъждавам най-добре на чаша хубаво вино.

— Сигурен ли си, че това не е просто повод да се отървеш от готвенето ми?

— И през ум не ми е минавало.

Къщата на Хари беше голяма, стара и чудесно обзаведена.

Той посрещна гостите си на прага и ги въведе в библиотеката, където въпреки топлата вечер в камината уютно пламтеше огън. Старият адвокат беше облечен в елегантен костюм на дискретно каре. На петлицата му бе забоден карамфил. Наля им питиета и тримата се настаниха на мекото кожено канапе пред камината. Ако се съдеше по вида му, канапето бе служило за отдих поне на пет поколения.

Хари вдигна чашата си.

— За здравето на добрите ми приятели. — След като отпиха, той погледна Мишел и добави: — И ако питате мен, налага се още един тост. — Той пак вдигна чашата. — За една от най-хубавите жени, които съм срещал. Мишел, тази вечер изглеждаш извънредно красива.

Мишел се усмихна и хвърли поглед към Кинг.

— Ех, ако можех и да готвя.

Кинг понечи да каже нещо, но размисли и бързо отпи от коктейла си.

— Невероятно интересно място — каза Мишел, оглеждайки поразените от дървояди рафтове, претъпкани със старинни на вид томове.

Хари също плъзна поглед из библиотеката.

— Разбира се, тук има и призраци, както се полага на една сграда, видяла зората на осемнайсети век.

— Призраци? — повтори Мишел.

— О, да. Неведнъж съм ги виждал през годините. Някои смятам за редовни посетители. Откакто се завърнах тук, реших, че съм длъжен да ги опозная, особено като се има предвид, че в недалечно бъдеще може да се присъединя към тях.

— Имаш още дълъг живот, Хари — подхвърли Кинг.

— Какво ще правим без теб? — добави Мишел и лекичко чукна чашата си в неговата.

— Още преди другият клон на рода Лий да построи своята крепост в Стратфорд Хол, моят род вече е полагал тук камъни и греди. — Хари погледна джобния си часовник. — Калпурния сервира вечерята точно в седем и половина. Значи имаме още малко време да си побъбрим, макар че се досещам каква ще е темата.

— Калпурния? — попита Мишел.

— Така се казва моята готвачка и икономка; чудесна жена, която работи за мен от години. Открих я, когато работех във Върховния съд в Ричмънд, и тя благосклонно прие да се върне с мен тук. Не знам какво бих правил без Калпурния.