Дейвид Балдачи - Игра на часове

— Какво точно се мъчиш да докажеш?

Той я изгледа хладно.

— Снощи Еди е поел някакво вещество, което го е зашеметило тъй силно, че още не може да се възстанови. Все някак трябва да е станало.

— Нямам представа как — разпалено заяви Доротея.

— Не се тревожи, аз ще разбера. Това ми е работата — каза Бейли. — Имаш ли още от лекарствата, които ти продаде Кайл?

— Аз… не съм сигурна. Мога да проверя.

— Не, ето какво ще направим: ще наредя да претърсят дома ти. Имаш ли възражения?

Доротея се изправи, залитайки.

— Мисля, че първо трябва да поговоря с адвоката си.

Бейли също стана.

— Добре, обади му се. Междувременно аз ще издействам заповед за обиск. Оставям един от нашите агенти пред входа в случай, че някоя важна улика реши да се изпари. Освен това можем да проверим каналите, а тук сте на септична яма, тъй че ако нещо бъде изхвърлено в тоалетната, няма къде да изчезне.

— Намеците ти са нелепи — извика тя. — Не съм убила Сали и не съм упоила съпруга си.

— Жалко, че още не разполагаме с точна причина за смъртта на Кайл Монтгомъри. Иначе щеше да си в затвора, което би ти осигурило чудесно алиби.

Бейли излезе, а Доротея жално се озърна към Кинг.

— Шон, какво става?

Той се втурна напред и я подхвана миг преди да падне. Настани я на канапето и се обърна към Мишел.

— Донеси вода.

Мишел изтича навън, а Кинг отново погледна Доротея. Тя се вкопчи в ръката му.

— Господи, толкова ми е зле. Главата ми се цепи от болка, а стомахът ми подскача нагоре — надолу.

— Ще повикам Мейсън да те наглежда.

Тя стисна ръката му още по-силно.

— Нищо не съм направила, Шон. Трябва да ми повярваш.

Мишел се върна с чаша вода и Доротея бавно я изпи.

— Вярваш ми, нали? — изрече умолително тя.

— Нека го кажа по друг начин: вярвам ти дотолкова, доколкото мога да вярвам в момента на когото и да било.

На излизане Кинг, Мишел и Уилямс забелязаха Бейли да разговаря с един от своите хора, сочейки къщата.

— Не се държа много ласкаво с Доротея, Чип — каза Уилямс.

— Не смятах, че го заслужава — отсече агентът от ФБР.

— Сутринта, а всъщност и последните няколко дни бяха много мъчителни за нея.

— Защо да я съжалявам, ако всичко това е нейно дело?

— Смяташ, че тя е упоила съпруга си и после се е измъкнала навън да убие Сали? — попита Кинг.

— Смятам за напълно възможно да е упоила Еди, а в това време някой друг да е убил Сали. Конюшнята не е много далеч. При евентуална борба Сали би извикала и Еди би изтичал да й помогне. Но след упояването му този риск отпада.

— И с кого смяташ, че се е съюзила Доротея?

— Ако знаех, можехме спокойно да се приберем по домовете.

— А мотивът й да убие Сали?

— Сали знаеше повече, отколкото каза на когото и да било, включително и на теб. Твърдеше, че можела да осигури алиби на Джуниър. Но за това разполагаме само с нейната дума, защото се обади едва след смъртта му. Джуниър вече няма как да потвърди. Ами ако тя не е била с него в нощта на обира? Ако е помагала някому да се вмъкне в къщата или сама е извършила кражбата?

— В такъв случай защо й трябваше да измисля историята, че е била с Джуниър? — попита Уилямс.

— Защото така тя си осигурява алиби за момента на обира — отговори Кинг.

— Именно — потвърди Бейли и изгледа победоносно Уилямс.

— Всъщност теорията ти не е лоша, Чип — каза Кинг.

— Благодаря. Понякога имам проблясъци на интелигентност.

Бейли седна в колата си и потегли.

Около три следобед Еди най-сетне започна да се опомня.

Уилямс, Бейли, Кинг и Мишел се бяха събрали в болничната му стая. Той ги гледаше от леглото — пребледнял, разтреперан и измъчен. Седнала до сина си, Реми здраво го стискаше за ръката и бършеше челото му с влажна кърпа.

— Божичко, Еди, никога вече недей да ме плашиш така.

— Не беше точно по мое желание — каза той с немощен глас.

— Какво си спомняш от снощи? — попита Кинг.

— С Доротея вечеряхме и си поговорихме… нали разбираш, за последните събития. Преди това бях посетил адвоката ни.

— Защо не дойде и тя? — рязко попита Мишел.

— Поканих я, но не пожела. Колкото и безумно да звучи, според мен тя вярва, че ако си крие главата в пясъка, всичко ще отмине. Както и да е, след вечеря отидох в ателието да прогоня мрачните мисли. — Той стрелна поглед настрани към Мишел, после продължи: — Някъде около полунощ се прибрах и отидох горе да си легна. Доротея още не спеше. Дори беше съвсем будна, ако ме разбирате — добави той с нескрито смущение.