Дейвид Балдачи - Игра на часове

— Ще се справя, благодаря.

Силвия прегърна Кинг, прошепна му нещо и си тръгна.

— Какво ти каза? — попита Мишел.

— Нямам ли право на тайни?

— Не и от мен. Току-що ти спасих живота. И не за пръв път.

Кинг въздъхна.

— Добре. Каза повече да не я плаша така.

— Само това ли?

— Съжалявам, ако съм те разочаровал. Ти какво очакваше — да ми се закълне във вечна любов ли? За тия неща трябва време. Поне три посещения на ресторант, едно кино и доста прегръдки. Поне така съм чувал.

— Хитрец! Личи си, че почваш да се възстановяваш.

— А сега може ли да се измъкнем оттук?

— Искат да те задържат за наблюдение.

— Дявол да го вземе, трябва ми само чист въздух, а той липсва в болниците.

— Добре, ще видя какво може да се направи. Ще минем през шлепа, за да си вземеш това-онова.

— Можеш ли да караш с тази ръка?

— Мога дори и да стрелям. Както е тръгнало, може да ни потрябват и двете умения.

Един час по-късно, докато потегляха от паркинга с тойотата на Мишел, Кинг промърмори недоволно:

— Е, поне този път не ми взривиха дома.

— Възхищавам се на способността ти да намираш нещо добро във всяка ситуация.

— Сега ме чака само едно предизвикателство.

Мишел го погледна с недоумяващо изражение.

— Какво?

— Да оцелея в твоята къща.

Навън едва започваше да се развиделява, когато Сали Уейнрайт стана от леглото, за да започне всекидневната работа. Трябваше да нахрани конете, да ги почисти и да ги изведе на разходка. Да изрине отделенията, да излъска юздите и седлата и да отметне още цял куп задачи, с които денят отлиташе неусетно. Винаги ставаше първа и обикновено първа си лягаше; тази сутрин обаче се движеше по-бавно след снощното късно лягане. Страхуваше се от последствията въпреки уверенията на Шон Кинг. И все пак, както казваше той, бе постъпила правилно. Поне всички щяха да узнаят, че Джуниър е невинен.

Тя се облече, излезе в свежото утро и с бързи, широки крачки се отправи към конюшнята. Приближи се до отделението на първия кон — онзи, който от известно време се мъчеше да опитоми. Запита се колко ли още й остава да работи тук. Само Савана и Еди яздеха, а ако Савана заминеше за дълго, би ли имало необходимост от коне и конюшня? Може би си струваше да напусне, без да изчаква. Твърде много смърт и беди се бяха струпали напоследък. Само като си помислеше за това, и я побиваха тръпки.

Назъбеният нож преряза шията й като бръснач, разкъсвайки сънните артерии и вратните вени. Острието навлезе тъй дълбоко, че проникна дори в гръбначния мозък по сърповидния си път от ухо до ухо. Тя се задави, направи усилие да проговори, усети как кръвта бликна отпред по ризата й, изтичайки далеч по-бързо, отколкото сърцето успяваше да я изтласка. Свлече се на колене, после рухна по очи. Зашеметеният мозък на Сали Уейнрайт осъзна, че я убиват само миг преди да настъпи смъртта.

Убиецът взе греблото и преобърна Сали по гръб. Тя гледаше втренчено, но, разбира се, вече не виждаше нищо. Греблото се стовари право върху лицето й, разбивайки носа. Нов удар раздра едната й буза; трети строши лявата очна кухина. Когато градушката от удари спря, дори майката на Сали не би разпознала собствената си дъщеря.

Греблото и ножът тупнаха на земята, но убиецът продължаваше да стои над трупа. По лицето му бе изписана яростна ненавист към мъртвата жена. След малко Сали остана сама в смъртта си сред окървавената слама. Не се чуваше друг звук освен тропота на коня, който блъскаше вратата на отделението, в нетърпеливо очакване на утринната езда.

Тази сутрин никой нямаше да го язди.

Кинг си легна в малката гостна стая на Мишел. Докато небето навън просветляваше, той чу как Мишел дрънчи с кухнята с чинии и прибори и потръпна, като си помисли какъв ли непоносим буламач му готви този път. Тя вечно го караше да пие енергизиращи напитки и да яде шоколадови блокчета с ниско съдържание на въглехидрати, без въглехидрати или с „точно отмерено“ количество въглехидрати, като обещаваше, че тялото му ще усети чудодейна промяна още на другия ден.

— Всъщност не съм гладен — безсилно подвикна той. — Приготви за себе си нещо, да речем, варен картон с малко соево сирене.

Тенджерите продължиха да дрънкат, откъм кухнята долетя шум на течаща вода, после Кинг ясно различи пукот на яйчени черупки и бръмчене на миксер.

— О, господи — изстена той и се отпусна на възглавниците. Сурови яйца и кой знае още какво в миксера. За да прогони предчувствието за надвисналия кулинарен кошмар, той се опита да насочи мислите си към разследването.