Дейвид Балдачи - Обикновен гений

Мишел се обърна и плъзна поглед по слабата му стегната фигура. Със сигурност имаше достатъчно сила, за да притисне във ваната един пийнал човек, използвайки дръжката на вакуум помпата. Но Шон вече беше установил, че Чамп има непоклатимо алиби.

Дали наистина бе така?

— Имате славата на най-големия специалист по историята на региона, включително Кемп Пиъри — рече Хорейшо, след като се настани пред бюрото на Саут Фрийман.

— Да, ама няма кой да ме чуе — горчиво отвърна домакинът. — ЦРУ прави каквото си иска, а аз държа главата си наведена, за да не я отсекат.

— Е, повечето американци са силно загрижени за сигурността на страната — успокоително каза Хорейшо.

— Така ли смятате? Не ме карайте да навлизам в тази тема, защото резултатът няма да е добър.

Хорейшо кимна и изложи сбито причините, които го бяха довели тук.

— Приятелят ми иска да научи нещо повече за базата, най-вече за по-малко известните неща за нея — заключи той.

— Той се интересува от смъртта на Мънк Тюринг, нали? — попита Саут, изчака гостът му да потвърди и добави: — Аз също. Но имам едно условие: ако благодарение на мен стигнете до нещо конкретно, искам изключителните права върху публикациите за него. Изключителните, разбирате ли? С тяхна помощ ще върна скучния си ежеседмичник на медийната карта!

— Не съм сигурен, че мога да обещавам от името на Шон — поклати глава Хорейшо.

— В такъв случай изчезвайте! — сряза го Фрийман. — Не правя услуги безплатно, това противоречи на принципите ми.

Колебанието на Хорейшо продължи само миг.

— Добре, поемам тази отговорност — рече той. — Ако разрешим случая благодарение на информация от ваша страна, вие ще получите изключителните права върху първата публикация. Ако искате, мога да го направя и в писмена форма.

— Писмената форма не струва нищо за днешните адвокати мошеници — заяви Саут и протегна ръка. — Предпочитам обикновеното ръкостискане и честния поглед. Но ако ме прецакаш, бъди сигурен, че ще те намеря и ще ти сритам задника!

— Изразяваш се много ясно — усмихна се Хорейшо и стисна протегната ръка.

— Казвай сега от какво по-точно те интересува.

— Предлагам да караме поред. Аз имам известна информация за ЦРУ и Кемп Пиъри, но искам да знам повече заминалото на региона. Доколкото ми е известно, по време на войната базата е била използвана за подготовка на тюлени, но вероятно има още много неща, които не знам.

— Точно така. Вече казах на приятелите ти, че някога там имаше две градчета — Магрудър и Биглърс Мил. Както вероятно се досещаш, Магрудър носи името на един генерал от силите на Конфедерацията — тук това е почти задължителна практика. — Замълча за момент, после мрачно добави: — Но моите родители очевидно са имали нещо по-различно предвид, кръщавайки ме Саут. Юг.

— И то Саут Фрийман, свободен човек — натъртено добави Хорейшо.

— Тъй, тъй — кимна Саут, помълча малко и продължи: — Биглърс Мил е построен на мястото на една болница от времето на Гражданската война. Флотът пристигнал, когато всичко било застроено и благоустроено.

— Но защо военните са си харесали именно това място?

— Имаш предвид извън най-очевидната причина — че е било обитавано от бедни цветнокожи, за чиито права никой не го било грижа? Е, има и други, разбира се: евтина земя, вода в изобилие и прокарана от държавата железница между Уилямсбърг и Магрудър.

— Но защо? За транспортиране на моряци и боеприпаси ли?

— Да — кимна Саут. — Много хора не си дават сметка, че по онова време армията е използвала за придвижване главно железниците. Но в случая има и още нещо.

— Какво?

— Под управлението на флота базата е била използвана и като военен затвор.

— Военен затвор? Искаш да кажеш, че там са държали американски войници, извършили престъпления?

— Не. Държали са немски военнопленници.

— Военнопленници?

— Главно моряци от екипажите на потопени по Източното крайбрежие подводници и други бойни кораби. Разбира се, лудият им фюрер ги е смятал за избити. Това е причината за секретността. Държавата не е искала да се разчува, че тук има немски военнопленници.

— Но защо? Нима е било толкова важно?

— Хей, в момента ми задаваш въпрос за шейсет и четири хиляди долара! — ухили се Саут и насочи дългия си показалец в гърдите му.

— Ти явно си мислил по въпроса. До какво заключение стигна?

— До очевидното. Ако нашите бяха накарали тези момчета да говорят или да съобщят шифъра на „Енигма“, германците щяха да преобърнат света, за да ги открият и ликвидират. Имай предвид, че по онова време тук е гъмжало от немски шпиони и убийци. А съдейки по промяната в хода на бойните действия в Атлантическия океан, нашите със сигурност са накарали пленниците да проговорят за шифъра на „Енигма“.