Дейвид Балдачи - Обикновен гений

Гласът на Хейзъл Роуз се сниши до шепот вероятно заради другата жена в стаята.

— Нали помните какво ви казах за Франк Максуел? Ходеше на вечерно училище, за да получи дипломата, която щеше да му позволи да заеме по-висок пост в полицията…

— Да, помня. Мишел вероятно се е чувствала доста самотна, защото по онова време братята й вече са били далеч от семейното гнездо.

— Така е. Но според мен тя не беше единствената самотна душа в онази къща.

— В смисъл?

— Не сте го чули от мен, да знаете!

— Заклевам се! Хайде, говорете!

В слушалката прозвуча тежка въздишка.

— Горе-долу по времето, за което говорихме, на улицата се появяваше една кола. Веднъж седмично, винаги малко встрани от къщата.

— Каква кола?

— Честно казано, аз почти не й обръщах внимание, особено в началото. Освен това сутрин, когато мъжът ми отиваше на работа, колата я нямаше. Знам го със сигурност, защото ставах да му приготвя закуската.

— А разбрахте ли чия е колата?

— Не. Но веднъж я видях и на друго място — паркирана пред „Деъри Куин“.

— Видяхте ли кой я караше?

— Да. Един хубавец в униформа.

— Каква униформа?

— Военна.

— Имаше ли казарма наблизо?

— Не, но в града действаше база за набиране на професионални войници.

— Значи този мъж е работил в нея, така ли?

— Може би. Никога не си направих труда да проверя, защото не ми влизаше в работата.

— Но защо мислите, че колата е имала някаква връзка с дома на Максуел?

— По онова време тя беше единствената къща край пътя, ако не броим нашата. А в останалите мъжете нощуваха у дома си.

— За разлика от Франк Максуел, така ли?

— Точно така. Но когато той си беше у дома, колата я нямаше.

— Сигурна ли сте?

— Абсолютно.

— И това просто ви направи впечатление, а? — скептично промърмори той.

— Направи ми впечатление едва след като дойдохте да си поговорим. Но има ли смисъл да се ровим в това след толкова години? Каква полза?

— Защо тогава решихте да го споделите с мен?

— Защото доста мислих и стигнах до заключението, че истината, каквато и да тя, може би ще помогне на Мишел. Тогава тя беше малко момиченце и едва ли има вина за случилото се, каквото и да е то.

— А според вас какво се е случило, мисис Роуз?

— Не мога да кажа, мистър Барнс. Това вече е ваша работа. Надявам се да ви бъде от полза. Поздравихте ли Мишел от мен?

— Разбира се. Тя ви помни много добре.

Гласът на старицата видимо трепна.

— Желая всичко хубаво на това момиче, нищо повече.

Хорейшо й благодари, остави слушалката и се облегна.

Току-що получената информация поставяше нещата в съвсем различна светлина, а това никак не му се нравеше.

По-късно през деня Хорейшо се премести в една от свободните стаи на Бабидж Таун. Мишел бе побързала да му съобщи, че Чамп Полиън е вдигнал забраната.

— Изненадан съм — промърмори той.

— Гениите също могат да си променят решенията.

— Не, не. Изненадан съм, че ти си го помолила.

— Откъде знаеш, че съм аз?

— Знам, и толкоз. Не забравяй, че аз съм докторът, който лекува глави.

Той разопакова багажа си, после повика Шон и сбито му предаде информацията, получена от Саут Фрийман. Наблегна на немските военнопленници в Кемп Пиъри, но спомена и за разговора си с Хейзъл Роуз.

Шон се замисли, после вдигна глава.

— И какви заключения направи?

— Нима не е ясно? — криво се усмихна Хорейшо. — Човекът с униформата е бил любовник на майка й.

— Е, аз също стигнах до същото заключение. Попитах дали намираш някаква връзка между този факт и рязката промяна у Мишел.

— Не съм сигурен — призна Хорейшо.

— Хейзъл каза ли кога са прекъснали посещенията на военния?

— Не. Всъщност не я попитах.

Размениха си продължителни погледи.

— Мислиш, че Мишел е видяла нещо, нали? — Шон изчака кимването на Хорейшо и добави: — Какво?

— Не мога да бъда сигурен, но трябва да е било нещо… Нещо лошо. Може би е видяла майка си в леглото с чуждия мъж. Аз обаче се опасявам от нещо много по-лошо. Брат й Бил не го допуска, но аз съм на мнение, че тя е била обект на сексуален тормоз от този мъж.

— Не може да бъде! — изгледа го с недоверие Шон. — Майка й не би допуснала подобно нещо!

— Виждал съм какво ли не, повярвай ми. Майката може би не е знаела или пък си е затваряла очите, за да задържи любовника си.

— А как би се отразило това на едно шестгодишно дете?

— Имаш предвид да види чужд мъж в леглото на майка си? На тази възраст най-вероятно е регистрирала именно този факт: чужд мъж с мама. А мама може да е била достатъчно съобразителна да й предложи задоволително обяснение. Съвсем другояче обаче стоят нещата със сексуалното насилие. Особено ако е ставало със съгласието на майката.