Лий Чайлд - Накарай ме

Телефонът нямаше високоговорител. Не и за тринайсет долара. Чан набра номера и двамата застанаха един до друг, притиснали ухо — неговото дясно и нейното ляво, — за да чуят как звъни телефонът на Маккан. И продължава да звъни. Непрекъснато. Точно както предишния път. Никой не вдигна и не се включи гласова поща. Като верен шпаньол, който не разбира какво се е случило.

Чан прекъсна връзката.

— И сега какво? — каза тя. — Да претърсим квартала, който е по-голям по площ от Милуоки?

— Аз преувеличих нарочно. Милуоки е доста по-голям. Всъщност е доста хубав град.

Той млъкна.

— Какво?

— Нищо — каза той.

За малко щеше да продължи: „Трябва да отидем някой път“.

— Добре, значи трябва да претърсим квартала, който е по-малък от Милуоки, но не чак толкова.

— Може би ще трябва да претърсим само няколко пресечки. Ако тръгнем в правилната посока. Говорим за човек, който изглежда ужасно, защото не се грижи за себе си. Вероятно не се храни добре и може би не спи добре. Сигурно не иска да ходи на лекар, така че няма и рецепти, заради които да ходи до аптеката. И със сигурност не е от хората, които обикалят, за да сравняват цените на витамините. Той просто не забелязва аптеките. Няма любима. Аптеките са му безразлични. Значи не е имало никаква конкретна причина да си купи телефон точно от това определено магазинче. Тогава защо го е направил? Защото минава покрай него по два пъти на ден на път към библиотеката и обратно. Как иначе щеше да го забележи изобщо? На витрината имаше само един телефон, потънал в прах. Според мен можем да заключим, че се прибира към къщи в тази посока. Излиза от библиотеката, прави ляв завой, минава покрай магазинчето и продължава нататък.

— Накъде?

— Струва ми се, че това е доста хубав квартал. Според мен недвижимите имоти наоколо са стабилна инвестиция. Но Маккан явно се срамува от мястото, където живее. Какво означава това? Виждаш ли наоколо нещо, в което да се срамуваш да живееш?

— Аз не съм Маккан.

— Точно това искам да кажа. Всичко е относително. Възрастният мъж от стаята на доброволците изглеждаше като пенсиониран директор на голяма компания или нещо подобно. Не се съмнявам, че живее наблизо, и то в къща. Невъзможно е да имаш такава риза и да не живееш в къща. Двете неща вървят в комплект. Тези ризи са едва ли не задължителни за хората, които живеят в къщи. Сигурно е някоя хубава сграда, тухлено строителство, на тиха улица с дървета. И така, ако всичко е относително, Маккан не живее в такава къща. Но не живее и в апартамент. Апартаментите са напълно приемлива алтернатива на къщите. В някои отношения дори са по-добри. И със сигурност не са нещо, от което да се срамуваш. Значи Маккан живее в нещо по-малко от къща, но не в апартамент.

— Квартира — каза Чан. — В някоя не толкова хубава къща на някоя улица, където няма толкова дървета, разделена на отделни стаи. Може би не до такава степен, че хората да си готвят на електрически котлон на пода, но нещо подобно. За един мъж е трудно да говори за това пред друг, особено ако другият мъж си има цяла собствена хубава къща. Може би дори съвсем същата. Построена от същата компания, по същия архитектурен план. С тази разлика, че хората на неговата улица не са го закъсали. Тестостеронът не му позволява да приеме това положение.

— И аз го виждам така — каза Ричър. — Горе-долу. Може би не и по отношение на хормоналното обяснение. Но на две-три пресечки в тази посока би трябвало да попаднем на две-три улици със запуснати къщи, които имат по десетина звънеца на вратата, а на тези звънци обикновено има табелки, понякога с имената на хората, които живеят там, и ако имаме малко късмет, едно от тях ще се окаже Маккан.

Имената бяха много, защото табелките се оказаха повече, както и звънците, тъй като улиците бяха четири, а не две-три и бяха доста дълги. Първите две се отклоняваха наляво и надясно от главната на две пресечки разстояние от библиотеката, а след още една пресечка имаше още две улици. Между по-високите сгради имаше ниски къщи, които не бяха построени допълнително на празните места, а си бяха там от самото начало. В тях нямаше нищо отблъскващо или неприятно. В канавките не бяха натрупани боклуци, под краката им не хрущяха захвърлени спринцовки, по стените нямаше графити, мръсотия или гнилоч.

Къщите не се отличаваха с нищо, което да се вижда с просто око. Но по някакъв начин се беше случило така, че загадъчният и безпощаден пазар на недвижимите имоти беше намалил цената им. Може би им липсваха достатъчно дървета или в мазетата им беше влажно, или климатиците заемаха твърде голяма част от прозорците. Може би вятърът духаше от грешната страна. Може би много отдавна някоя бедна вдовица беше разделила къщата си, за да свърже двата края, а след това го беше направила и друга, и трета. Някои неща се променяха неусетно.