Лий Чайлд - Накарай ме

— За какво става въпрос? — попита възрастният мъж.

— Не знаем със сигурност. Може би ще можете да ни помогнете. Смятаме, че господин Маккан се е разтревожил от нещо. Може да ви е споменавал за някакъв свой проблем.

— Знам със сигурност, че не е доволен от живота.

— А знаете ли защо?

— Двамата не сме близки. Не си споделяме такива неща. Поддържаме работни отношения. Разговаряме на теми, свързани с библиотеката, разбира се, често надълго и нашироко, и сме на едно мнение по повечето от тях, но почти не си спомням да сме водили лични разговори. Останал съм с впечатлението, че той има семейни проблеми. Не мога да ви кажа нищо повече от това. Мисля, че съпругата му е починала отдавна и има голям син, с когото има проблеми. Или предизвикателства, както е прието да се казва сега.

— Знаете ли къде живее?

— Не, никога не ми е казвал.

— Това не е ли необичайно? — попита Ричър. — Хората обикновено споменават къде живеят, нали? Какви магазини има на тяхната пресечка, колко далече трябва да отидат от дома си, за да си вземат чаша кафе?

Възрастният мъж отговори:

— Останах с впечатлението, че той се срамува от мястото, където живее.

Двамата излязоха навън, където жената от „Справки“ вече беше на работа зад бюрото си. Беше се появила точно навреме. Чан отново ѝ се представи, а след това ѝ показа една от старите си визитни картички от ФБР и всичко потръгна много гладко с изключение на това, че жената все така отказваше да им даде адреса на Маккан. Беше непоклатима. Вярваше пламенно в правото на хората да защитават личното си пространство. Предложи им да се обърнат към директора на библиотеката. Но Ричър предположи, че директорът ще храни също толкова пламенни убеждения — ако не в правото на лично пространство, то със сигурност по отношение на риска от съдебни дела, заведени срещу поверената му институция — и следователно ще бъде също толкова непоклатим.

— Добре, не ми давайте адреса — каза той. — Но поне ми кажете дали господин Маккан има адрес.

— Разбира се, че има — отговори жената.

— И вие го знаете?

— Да, точно така. Но не мога да ви го кажа.

— Наблизо ли е?

— Не мога да ви дам адреса.

— Аз не го искам. Адресът му вече изобщо не ме интересува. Дори да ми го кажете, няма да искам да го чуя. Просто искам да знам дали е наблизо. Това е всичко. Така няма да ми издадете нищо важно. Във всеки квартал живеят хиляди хора.

— Да, наблизо е.

— Колко наблизо? Пеша ли идва до тук в дните, когато е на работа?

— Вие ме питате за адреса му.

— Не, напротив. Не искам да знам адреса му. Вече дори няма да ви позволя да ми го кажете. Ако започнете да говорите, ще си пъхна пръстите в ушите и ще запея, за да не ви чувам. Просто искам да знам дали идва пеша. Това е въпрос на география. Или на физиология. На колко години е господин Маккан според вас?

— На колко какво?

— Години. Възрастта му е нещо различно от адреса. Можете да говорите свободно за нея. Имате пълната свобода да споделите впечатленията си по този въпрос.

— Шейсет. Миналата година навърши шейсет години.

— В добра форма ли е?

— Напротив. Изглежда ужасно.

— Съжалявам да го чуя. Как по-точно?

— Прекалено е слаб. Не се грижи за себе си. Изобщо.

— Значи не му достигат силите?

— Бих казала, че да. Непрекъснато е потиснат и унил.

— Значи не би искал да изминава твърде дълго разстояние пеша, нали така? Да кажем, максимум три пресечки. Правилен ли е този извод?

— Не мога да ви кажа.

— В радиус от три пресечки около нас има общо трийсет и шест квадрата с дължина на страната от една пресечка. Това е повече от площта на град Милуоки. Няма да ми кажете нищо конкретно.

— Добре, да, идва пеша на работа и, да, разстоянието не е голямо. Но това е всичко. Не мога да ви кажа нищо друго за него.

— А как е първото му име? Можете ли да ни кажете поне това?

— Питър. Казва се Питър Маккан.

— А съпругата му? От колко време е вдовец?

— Мисля, че е било отдавна.

— Как се казва синът му?

— Мисля, че се казва Майкъл. Майкъл Маккан.

— Има ли някакъв проблем с Майкъл?

— Не сме говорили за проблеми.

— Но може би вие сама сте се досетили за нещо подобно.

— Ако ви кажа, ще предам доверието му.

— Не и в случай, че не ви е казал нищо по този въпрос. Ако ни кажете, ще споделите собствените си изводи. Нищо повече. Разликата е голяма.

— Според мен Майкъл, синът на господин Маккан, има проблемно поведение. Не знам точно в какъв смисъл. Но смятам, че не е нещо, с което човек да се гордее. Ето това са собствените ми изводи.