Джеймс Чейс - Приятна вечер

— Наистина ли толкова се е подобрило състоянието му?

— Казвам ти това, което е. Сега ми разкажи за бомбите.

Докато я караше обратно към дома й, Мануел изслуша какво е направила с двете бомби. Гласът й бе неуверен, а по лицето й се стичаха сълзи на облекчение. Той я слушаше и кимаше одобрително, но едновременно с това го измъчваше съвестта, задето я мами.

Но през цялото бреме си мислеше: пет милиона долара! Колко неща можеше да направи с такава сума! Мислеше си и за Фуентес. Да дадат на един толкова кух, ненужен човек един милион долара, бе направо безсмислено. Не, пет милиона е по-добре от четири милиона. Когато му дойдеше времето, щеше да се отърве от Фуентес — един бърз удар и в морето. Ще бъде съвсем лесно.

Като спря пред дома на Анита, той я потупа по ръката.

— Ще свършим работата утре вечер. Ще дойдем около полунощ и тук ще обмислим плановете за последен път. Ясно?

Тя сграбчи ръката му в двете си ръце.

— Да. Утре вечер. — Замълча, след това продължи. — Приятелю, аз ти имам доверие. Известен си като човек на думата. За мен парите нямат никакво значение. Искам само мъжа си Педро. Имам ти пълно доверие.

Мануел усети, че към устата му се надига горчилка. Преглътна и лицето му се сгърчи, докато я тупаше по ръката.

— Разчитай на мен — рече й той, но не можа да я погледне в очите. — Съпругът ти ще си дойде при теб. Значи утре вечер, в полунощ.

— Да те пази бог — каза тя, вдигна ръката му и притисна устни към грапавата, корава кожа.

— Върви да спиш — отдръпна ръката си Мануел. — До утре вечер.

Проследи я как се качва по стълбите към входа. Пак плачеше.

Той потрепери и избърса ръката си, за да изтрие следата от устните й. Дълго остана седнал в колата, загледан навън през прашното стъкло, изпълнен с омраза към себе си, но при мисълта, че ще има пет милиона долара, повдигна отчаяно широките си рамене, включи на скорост и потегли.

Следващата сутрин в прохладната дневна на вилата, Лу Брейди седеше в инвалидния си стол, дегизиран като старец и оформяше с пила една малка стоманена пластинка.

Майк го наблюдаваше от другия край на стаята.

Маги бе отишла да поплува в басейна. Предната вечер тя бе казала на Брейди за дъщерята на Майк, Криси, и тъй като беше харесал този едър сержант от запаса, Брейди се бе трогнал до дъното на душата си.

В стаята цареше тишина. Чуваше се само лекото стържене на пилата. От време на време Брейди поглеждаше към Майк, сетне извръщаше очи.

Майк наруши мълчанието:

— Ти явно си разбираш от работата. За какво ще е това нещо?

Брейди остави пилата и поразкърши пръстите си.

— Това парченце стомана, Майк, ще отвори сейфа. Мисля, че съм добър професионалист. — Той запали цигара. — Довечера ще свършим работата. Смятам, че ще мине гладко. Маги ми каза за дъщеря ти. Много съжалявам. Ще си получиш парите, Майк. С малко късмет ще стане съвсем просто. Притесняваш ли се?

Майк поклати глава.

— Не. Щом ти казваш, че няма да има проблем, защо да се притеснявам? И аз като Маги ти имам пълно доверие. — В този момент една пронизваща болка го прободе така, че той направо подскочи. Опита да скрие агонията, изписала се на лицето му, но Брейди, който го гледаше в момента, усети тази вътрешна борба.

— Болен си, нали, Майк? — рече той. — Виж, ние работим заедно. Аз много те харесвам. Имаме сериозна работа, която трябва да се свърши. Ако нещо се изпорти, всички ще идем в пандиза. Всеки от нас си има задача. Маги трябва да се погрижи за ченгето на хотела. Ти трябва да неутрализираш всеки, който се появи неочаквано, аз трябва да отворя сейфа и да взема диамантите на Уорънтън. Ние сме екип. Да си говорим откровено, Майк. Ти си болен, нали?

Майк се загледа в големите си ръце, след това погледна към Брейди.

— След шест месеца ще съм мъртъв — каза той. — Затова съм се хванал с това. Имам злокачествен рак.

Брейди усети, че по дланите му избива пот.

Злокачествен рак! Той изпитваше ужас от смъртта. Този едър, дисциплиниран мъж му обясняваше, че голямото му дисциплинирано тяло ще бъде в ковчег след шест месеца, и въпреки всичко, в очите на Майк се четеше някакво спокойствие.

— Пет пари не давам какво ще стане с мен — каза той. — Изживях живота си добре. Просто нещата са такива, но се тревожа за дъщеря си. Не се безпокой. Имам нужда от пари. Няма да ви проваля.

Брейди се наведе напред, вперил поглед в Майк.

— Довечера, Майк. Да предположим, че те хванат болките в момента, когато имам най-голяма нужда от теб? За бога, да си говорим направо. Ако смяташ, че няма да успееш да се справиш със задачата, можем да се откажем. Ще се измъкнем оттук. Не искам да свърша в затвора. Не искам и Маги да свърши в затвора. За бога, Майк, да си говорим откровено.