Джеймс Чейс - Приятна вечер

Маги, добре подготвена, му махна и заплува към стълбичката. Престори се, че не може да се качи по стъпалата и Прескът веднага се приближи, за да й подаде ръка.

Брейди, който наблюдаваше от храстите, кимна одобрително. Приближи се бързо и тихо до страничния вход на хотела, сигурен, че Прескът ще бъде много зает поне половин час.

Дори по това време на денонощието във фоайето имаше хора, повечето полупияни. Те шумно се сбогуваха, преди всеки да си иде в апартамента.

С русолява брадичка, облечен в смокинг, с карамфил на бутониерата, Брейди прекоси без колебание фоайето и се насочи към асансьорите. Никой не му обърна внимание. Той бе част от общата картина.

По това време вече асансьорите се движеха, без никой да ги обслужва. Влезе в един от тях и натисна копчето на последния етаж.

Четири минути по-късно бе отключил вратата на която пишеше „Служебен вход“ и се качи в асансьора за помещението със сейфа.

Трябваха му няколко минути, за да използва инструментите си и да пусне асансьора. Беше спокоен, защото знаеше, че двамата от охраната бяха събрали бижутата и скъпоценностите от обитателите на различните апартаменти, бяха ги прибрали в касетките и заключили в сейфа на хотела.

Запали лампата и внимателно разгледа трите ключалки на сейфа. Тук няма да има никакъв проблем, каза си той. Трябваше да си намери стоманена тел и да я извие леко. Тези ключалки бяха съвсем проста работа. Много повече го интересуваше противопожарния капак на тавана.

Освободи резето и капакът падна надолу. След това се изкачи по стълбата и излезе в лунната нощ. Безшумно, по котешки, се промъкна напред и точно под себе си видя терасата на президентския апартамент.

Долу, дискретно осветени, се виждаха шезлонги, няколко маси със стъклени плотове и великолепната гледка към плажа и океана.

От апартамента струеше светлина. Докато стоеше и гледаше, се появи една сянка и с бавни стъпки на терасата излезе Мария Уорънтън. Беше гола, само по диамантите. Брейди се сниши, за да я наблюдава, очите му се заслепиха от блясъка на диамантите, които горяха като пламъчета в лунната нощ.

Тогава на терасата излезе Уилбър Уорънтън. Носеше фотоапарат „Никон“ със светкавица.

Мария позираше край парапета, Уилбър я снимаше.

Като ги гледаше, Брейди си помисли, че му се иска да види снимките. Колко обичаха да се фукат богаташите! Тази жена има хубаво тяло и загорялата й кожа подчертава блясъка на диамантите, но въпреки това, Брейди реши, че тя няма класата на Маги.

— Тези ще станат хубави — каза Уилбър. — Хайде да си лягаме.

Брейди проследи Мария, която се откъсна от перилата, приближи до Уилбър и го прегърна.

— Ще спим до късно — гушна се в него тя. — Уморен ли си?

— Ами, денят беше доста натоварен. Тези диаманти ти стоят чудесно, но ти си по-чудесна от тях.

Те влязоха заедно в апартамента и изчезнаха от погледа му.

Брейди остана неподвижен, докато светлините угаснаха. После се спусна тихо на покрива, а оттам на терасата.

Големите стъклени врати на апартамента бяха широко отворени и той се усмихна наум. Щеше да е съвсем лесна работа. Като сянка се промъкна в голямата дневна.

Захвърлени небрежно на един от диваните, лежаха диамантите. Брейди се спря. Почти не вярваше на очите си. От спалнята струеше слаба светлина и той чу как Мария простена:

— Да, сега, скъпи. Бързо… сега! — възкликна тя.

Брейди се изкушаваше да грабне камъните, които струваха цяло състояние, но като си спомни, че Хедън иска и съдържанието на касетките от сейфа, решително се дръпна встрани.

Утре вечер! — помисли си той. Страхотен Удар!

Прехвърли се обратно на покрива на апартамента и оттам в помещението със сейфа. След това се качи в асансьора и слезе на предпоследния етаж. Заключи вратата с надпис „Служебен вход“ и доволен се спусна на първия етаж.

Беше два часът и петдесет минути. Надникна през перилата на стълбите и огледа фоайето на хотела. Имаше още няколко души, които разговаряха, но и те бавно се придвижваха към асансьорите.

Сигурен, че Маги продължава да баламосва хотелското ченге, Брейди спокойно се заспуска по стълбите. Имаше вид на някой от прибиращите се гости.

Пет минути по-късно вече беше във вилата. Двайсет минути след него Маги се прибра в спалнята.

— Пфу! — възкликна тя. — Какъв любовник! Свършихме работата в храстите.

Седнал на леглото, Брейди я гледаше възхитен.

— Страхотно маце си! Какво е положението за утре вечер?

Маги свали банския си.