Джеймс Чейс - Приятна вечер

Хедън даде знак на салонния управител и той веднага се приближи до масата.

— Орехов пай — поръча Хедън. — Ти какво ще искаш?

— За мен ябълков пай — каза Брейди, облегна се назад и започна да си чисти зъбите.

Гледаше Хедън, който се бе вторачил в покривката на масата. Знаеше, че Хедън мисли и затова замълча. Когато десертът бе сервиран, Хедън рече:

— Проблемът ще бъде да се пласират диамантите, но смятам, че ще се уреди. Единственият човек, който може да поеме такава сделка е Клод Кендрик. Утре ще говоря с него.

Брейди атакува своя ябълков пай. Беше доволен, че Хедън не постави под никакво съмнение способностите му да донесе диамантите.

Хедън ядеше пая си съвсем бавно, а веждите му бяха сключени — явно се бе съсредоточил. Брейди, който добре познаваше признаците, се отпусна, за да се наслаждава на пая си.

Когато всеки от тях довърши десерта си, сервираха кафето заедно с балонести чаши с бренди. Хедън каза припряно:

— И си се почудил дали няма да е по-безопасно да се насочим към диамантите на Уорънтън, отколкото да атакуваме сейфа на хотела.

Брейди рязко вдигна глава към него.

— Има смисъл, нали?

— В повечето неща, които ти казваш, Лу, има смисъл — съгласи се Хедън. — Твоят проблем е, че не можеш да мислиш в голям мащаб.

— За мен осем милиона са достатъчно голям мащаб — ухили се Брейди хитро.

— Тринайсет милиона, може би, петнайсет милиона изглеждат по-голям мащаб, нали така?

Брейди отпи от брендито си.

— Искаш да кажеш да спипаме диамантите и едновременно с това да атакуваме сейфа на хотела?

— Не казвам, че ще го направим, но нека да огледаме нещата по-внимателно. Открий къде се намира сейфът. И когато разбереш, пак ще поговорим. Междувременно аз ще се видя с Кендрик за диамантите на Уорънтън. Дай да се поразмърдаме малко, Лу. Какво ще кажеш да се срещнем отново утре вечер по същото време? Аз ще имам новини за теб, ти ще имаш новини за мен. Става ли?

Брейди се поколеба, след това кимна.

— Ще говоря с Маги — рече той, ръкува се с него и като остави Хедън да плати сметката, излезе с бързи стъпки навън.

От един час Маги разговаряше с Майк Баниън. Седяха в удобния салон на вилата, след като и двамата бяха вечеряли в ресторанта за персонала.

Маги определено харесваше Майк. Напомняше й за баща й, който беше сержант в армията, преди да бъде безславно уволнен заради присвояване в особено големи размери. Сега бе мъртъв, убит в разразил се скандал, и Маги често се сещаше за него. Когато не беше пиян, изпитваше привързаност към Маги, както и тя към него. Тя не се разбираше много-много с майка си, така че когато убиха баща й, единствената й мисъл бе да напусне дома. На тринайсет години успя да съблазни директора на училището. Той отиде в затвора, а нея дадоха в поправителен дом. Избяга оттам и попадна на богат стар развратник, който си падаше по малки момиченца. От него научи много и сексуалната и техника стана наистина впечатляваща. Шест години работи като проститутка на телефонно повикване, но това не я промени.

Брейди често си мислеше, че тя е типичен пример за развратница със златно сърце. У нея имаше топлина и съчувствие, които мъжете лесно усещаха. Беше свикнала мъжете да споделят проблемите си с нея и винаги ги изслушваше, потупваше ги, усмихваше им се и ги оставяше да се разтоварят.

Скоро Майк й разказа за дъщеря си Криси. Седяха заедно и чакаха Брейди да се върне от срещата си с Хедън, а Маги разказа на Майк за баща си.

— Ти ми напомняш за него — продължи тя. — Не по външен вид, а по начина, по който говориш. Военните говорят по един и същи начин.

— Предполагам — каза Майк. — Знаеш ли, Маги не съм извършил никакво престъпление в живота си.

Маги се засмя.

— И аз се почудих. Тоя бизнес съвсем не ме интересува, но ме интересува Лу. За него бих направила всичко. Какво те накара да работиш с нас, Майк?

И така й разказа за Криси. Докато го слушаше, Маги толкова се трогна, че очите й се напълниха със сълзи.

— Колко ужасно! — възкликна тя, когато Майк й обясни, че парите, които щеше да получи от Брейди ще гарантират грижите за Криси до смъртта й. — Искаш да кажеш, че бедното същество ще умре след петнайсет години?

Майк кимна.

— Но това е ужасно! — Маги избърса една сълза. — Майк, ти си великолепен баща!

— Обичам я — каза тихо Майк. — Едничката ми мисъл е да я осигуря. Това е единствената причина, за да се хвана с тази работа. — Той погледна към Маги. — Дали ще излезе нещо?