Стюарт Уудс - Бялата стока

— Ето там, до видеото. От тази страна — посочи той в един ъгъл. — Това е Кати.

Кат и Блуи се загледаха в момичето — то се намираше на около десетина метра от тях и сякаш беше на колене. Сърцето на Кат подскочи, като видя познатия профил. Пулсът му се ускори. Изтръпна, когато откри, че тя не е коленичила, а седи върху някакъв мъж и се движи ритмично напред-назад. Понечи да стане, но усети ръката на Блуи върху своята.

— Все още не сме сигурни — каза той. — Тя ли е?

Кат се загледа отново в момичето. То обърна глава и светлината от видеоекрана очерта тялото й. Косата й беше руса и доста къса, но тя би могла да е боядисана и отрязана. Фигурата й го изненада. Раменете и гърдите й му изглеждаха толкова познати, подлудяващо познати, макар че беше наклепана с дебел слой червило и доста обилен грим. Можеше и да е маска.

— Не съм сигурен. Оттук не виждам добре, трябва да се приближим.

— Не сега, да изчакаме — каза Каменното лице.

Седяха на масата още няколко минути, докато половият акт продължаваше. Блуи се преструваше, че го вълнуват други неща в стаята, докато интересът на Каменното лице беше неподправен. Очите на Кат бяха приковани в момичето. Искаше му се тя да го види, да го познае. Сякаш в отговор тя обърна глава — стори му се, че гледа право към него. Изведнъж се усмихна и Блуи отново трябваше да задържи Кат.

Това е Джинкс. Вече беше сигурен и страдаше до смърт, че я вижда на това място. Тя продължаваше да се усмихва дори и когато погледна надолу към мъжа, чиито движения се ускоряваха. Сигурно беше упоена. Мъжът се изправи и се облегна на ръцете си. Каза й нещо и усмивката й изчезна. Станаха и той я поведе към една врата в другата част на стаята. Усмихната, тя погледна назад към Кат и излезе.

Кат се надигна да ги последва, но Каменното лице ги накара да тръгнат обратно към вратата, от която бяха влезли.

— Оттук — повтаряше той. Преведе ги през стаята с рокмузика, през друга стая, в която имаше отрупана с ястия маса, и излязоха навън.

Озоваха се в някаква градина — Каменното лице ги водеше към един жив плет. Въпреки че вечерта беше гореща, въздухът отвън беше по-хладен. През гъстата растителност прозираше светлина и Кат дочу звук от скок във вода. Достигнаха края на живия плет, заобиколиха го и се изправиха пред голям плувен басейн с подводно осветление. Тя стоеше на края — висока, стройна и гола — и гледаше към мъжа в басейна, който я подканяше да го последва. Скочи, изплува на повърхността и започна да отмива грима от лицето си. Потопи се под водата, косата й се отметна назад. Мина покрай партньора си, преплува до края на басейна и с едно плавно движение излезе от него. Кат стъпи на открито, тя го видя и се усмихна. Намираха се по-далеч един от друг, отколкото в стаята, но сега гримът беше свален и светлината от басейна осветяваше лицето й отдолу.

— Джинкс е! — каза Кат.

Блуи му попречи да отиде към тях.

— Не сега.

— Моите пари, сеньор — каза Каменното лице.

Блуи му даде парите и той се отдалечи забързано.

— Трябва да свършим тази работа чисто — каза Блуи, като дръпна Кат зад живия плет. — Тук не ни познават. Този е гостенин, може би дори стопанинът. Но не мисля, че е въоръжен.

Докато Блуи говореше, мъжът излезе от басейна по стълбичката, хвана я за китката и я задърпа към един люлеещ се стол. Тя се подчини с нежелание, като поглеждаше през рамо към мястото, където беше стоял Кат. Мъжът я блъсна грубо върху стола и започна да се качва върху нея. Тя гледаше с широко отворени очи към Блуи, който се появи иззад плета и тръгна бързо и плавно към тях, а Кат го последва.

Блуи бръкна под сакото си, когато наближиха стола.

Момичето погледна Кат и каза с пиянски глас:

— Здравей. Защо се забави толкова?

Кат си помисли, че нещо не е както трябва. Мъжът се обърна да види на кого говореше тя.

— Добър вечер — каза Блуи, като замахна с тежкия пистолет. Цевта улучи мъжът зад ухото и той падна встрани от стола.

Очите на Кат се върнаха към момичето. Изражението й се промени. Имаше нещо нередно в произношението й.

— Мръсник — каза тя и изпищя.

Блуи я удари с отворена длан и я просна върху мъжа. Грабна китката й и я изправи на крака. Тя писна отново.

Кат отиде при нея и хвана лицето й в ръцете си. Остатъците от обилния грим се размазваха по лицето й.

— Джинкс — каза той, — тихо. Чуй ме.

Тя искаше да изпищи отново и когато отвори уста, се показаха ред малки пожълтели зъби. В този момент Кат се осъзна. Произношението й беше твърдо като от Средния запад, а Джинкс беше южнячка. Зъбите на Джинкс бяха големи и много бели. Кат я пусна и отстъпи ужасено назад — това не беше Джинкс.