Пол Ливайн - Блондинка от Маями

— Ти не си от добрите момчета. Кофа помия, това си.

— Или да й пръсна червата по стената? Имам право на самозащита, имам си и свидетел. Тая луда жена нахълта в къщата, размахва оръжие и заплашва да ме убие. Знам, че е склонна към насилие. Какво да направя?

— Ако ще я убиваш, по-добре първо застреляй мен — казах аз.

Той стрелна поглед към мен.

— Ах, благородство. Криси, най-после един мъж да не те е зарязал. За пръв път, нали? Виждаш ли, Ласитър, Криси си има проблеми с мъжете. Рано или късно прави някоя глупост и те се разбягват. Татко все си мислеше, че е много нервна. Но ние знаем истината, нали, сестричке? Ти си куку.

— Ти съсипа живота ми — каза тя с просълзени очи.

— Всичко ти се поднасяше на тепсия, тъй че недей да упрекваш мен — отговори яростно той.

— Не те разбирам, Бърнхард — казах аз. — Защо я накисна? Не й ли беше сторил достатъчно?

— Майната ти! Не знаеш как беше. Не знаеш как я глезеше татко. Всичко за малката Криси. А пък майка й беше още по-гадна. За префърцунената мисис Емили Касълбъри Бърнхард бях обикновено домашно добиче. Докато тя си пиеше чая, аз газех до задника в тор. Но татко… на него не мога да му простя. Бях негов единствен син, кръв от кръвта му, а с ратаите емигранти се държеше по-добре, отколкото с мен. Ръцете ми кървяха от захарната тръстика, докато тя се излежаваше по плажовете с богатите си приятелки и ми се присмиваше.

— Никога не съм ти се присмивала, никога.

— Млъквай! По-късно татко опита да изкупи греха. Въведе ме в бизнеса. Че на кого другиго да го даде? Но аз помнех. Всяка обида. Всяко оскърбление. И вече бях накарал сестричката да си плати, нали сестричке?

— Защо го уби? — проплака Криси. — Тъй или иначе щеше да вземеш парите.

— Татко не виждаше бъдещето през очилата си. Изложих му фактите. Кладенците пресъхват и няма друго решение, освен обезсоляването. Аз изграждам най-голямата инсталация за обратна осмоза в страната. По дяволите, с напредналите мембранни технологии мога да пречиствам замърсените води по-евтино от всички останали начини, а ще продавам на какаото цена си искам. Ако умираш от жажда, Ласитър, колко ще платиш за чаша пода?

— Затова изхвърляш водата в залива — казах аз. — Мъчиш се да пресушиш кладенците в цялата област.

— Предлагане и търсене, Ласитър.

— Татко никога не би се съгласил — каза Криси.

Гай се разсмя, или по-скоро излая.

— Права си. Проклетият глупак не пожела. Не било редно да забогатяваш от търговия с вода. Щели сме да станем като арабски шейхове, само че още по-лоши, защото продаваме вода на сънародници. Цитира ми Исайя: „Вие, които жадувате, дойдете всички при водите; дори и вие, които нямате сребро, дойдете, купувайте и яжте“ 37 37 Ис. 55:1. — Б.пр. . Дърт лицемер. Рекох му, че и аз знам Библията. Какво ще речеш за Притчите, а? „Крадена вода е сладка и укрит хляб — приятен.“ 38 38 Притча. 9:17. — Б.пр.

Продължавайки да се цели в Криси, той отпи глътка бърбън и добави:

— Имах си укрит хляб, нали, сестричке? Сега е време за крадените води. Дявол да го вземе, има ги без пари на двеста метра дълбочина. Вода колкото искаш. А аз мога да я превърна в долари. Стотици милиони долари.

— Ами солта? — попитах аз. — Какво ще правиш с хиляди тонове сол, примесена с живак, арсеник и тежки метали?

— Брей да му се не види! — възкликна Гай. — Научил си си урока. Можем да приложим дълбочинно инжектиране, но излиза адски скъпо. Можем да я изхвърляме в океана, но еколозите ще ни заръфат. Или пък можем да подкупим де що има политик в Талахаси и просто да я изхвърляме.

— Къде?

— В старите кариери, из блатата, навсякъде.

— Това е лудост. Ще замърсиш подпочвените води.

— Значи ще трябва да пречистваме още повече, нали така? Как мислиш, много приятна симетрия, а?

— Ти си полудял — казах аз. — Няма начин да ти се размине.

— О, ще разиграваме театро — слънчево изпаряване, нови технологии и всичко останало, та да се радват еколозите. Но на твое място не бих пил кладенчова вода от нашата област, щом веднъж се започне.

— Ти изобщо не си като татко — каза Криси. — Той беше добър човек.

Разтреперана, тя вдигна пистолета и го стисна с двете ръце.

Чашата на Гай се разби върху пода. Той вдигна пушката и се прицели в главата на Криси.

— Ти си свидетел, Ласитър. Тя ще ме застреля!

— Не! — изкрещях аз.

Двамата мълчаха.

Пълна тишина, нарушавана само от пърпоренето на вентилатора и свистенето на напоителните кули отвън.

Ръцете на Криси трепереха.