Пол Ливайн - Блондинка от Маями

Има случаи — много редки, признавам — когато говоря почти като адвокат.

Съдията запухтя с фаса, ако пура за трийсет долара може да бъде наречена фас.

— Ейб, твоят приятел май си е подготвил домашното. Имаш ли нещо за казване?

— Джейк греши по една точка — каза Ейб, като ме гледаше с измъчена усмивка. — Доказателствата не са безспорни. Съдебният лекар даде показания, че сърдечният удар е предизвикан от раните. Изглежда, доктор Шийн смята, че е убил Хари Бърнхард. Формално погледнато, решението зависи от заседателите. Така че…

— Ваша чест, кардиограмата и електролитният тест показват съвсем ясно какво е причинило…

— Джейк, не ме прекъсвай! — Соколов стана и пристъпи до прозореца с изглед към Маями ривър. — Казах, че формално погледнато, решението зависи от заседателите. Това не означава, че прокуратурата иска да им го възложи. Днес следобед събираме съдебния състав и до довечера ще имаме обвинение срещу Лорънс Шийн за предумишлено убийство, а може би и срещу Гай Бърнхард за подстрекателство. Голям срам ще е да арестуваме някого за убийство точно когато сме осъдили друг за същото. Не съм сигурен от какво е умрял Хари Бърнхард. Може да го е убила клиентката ти, може да е Шийн; може просто Господ да го е прибрал. Но едно знам. Има разлика между морална и правна вина. Тази млада жена е жертва на брат си и своя лекар. Не желая и аз да посягам на нея.

Соколов се обърна към нас. Очаквах да ме погледне, но той се усмихна печално на Криси.

— Обвинението не възразява срещу оправдателната присъда.

— Предложението се приема — заяви съдията Стангър, щастлив от края на поредното дело. — Свалям обвиненията. Гаранцията се освобождава. Мис Бърнхард, секретарката ще ви върне всички вещи, конфискувани при ареста. — Съдията ме погледна и грабна шишето.

— Нещо друго? Мисля, че имам уговорка за среща с някой си мистър „Джак Даниелс“.

— Ваша чест, имам само още няколко думи — казах аз. На адвокатски жаргон това означава, че мога да дрънкам до премаляване. — Познавам Ейб Соколов от дълги години и вече не помня колко пъти ме е правил на пух и прах, но винаги се е държал почтено, а днес… ами, днес просто още веднъж потвърди моята вяра в човека Ейб. Системата невинаги излиза права. По дяволите, много рядко е права. Но Ейб е живото доказателство, че човек може да гони не само победата, но и правдата…

— Млъквай, Джейк. — Соколов се изчерви до уши. Много го беше срам, че не е само прокурор, а и човешко същество. — Като ми паднеш пак с някоя от твоите отрепки, ще ти ритам задника оттук, докъдето си помислиш.

— И аз те обичам, Ейб.

Чарли Ригс чистеше барбуни. Отряза главите, махна костите и вътрешностите, изстърга стомашната кухина и изплакна кръвта с градински маркуч. Действаше бързо и ефикасно. Нито едно неточно движение с ножа.

— Правил си го и преди — казах аз.

— Двайсет хиляди аутопсии са добра подготовка — отвърна Чарли.

Той вдигна обезглавените риби и ги сложи на най-долния рафт в бабината пушалня, която прилича на малка къщичка с керемидено покривче върху двесталитров стоманен варел.

— Няма ли да им махнеш люспите? — попитах аз.

— Не и за опушването, Джейк. Люспите и кожата изолират месото от топлината.

Чарли ме помоли да донеса топеното масло и четката. Поех към кухнята, където баба печеше ягодова пита. Кип както винаги гледаше телевизия в дневната. Даваха „Почивният ден на Ферис Бюлър“, история за някакво хлапе тарикатче. Чух как Кип изпревари репликата на Матю Бродерик:

— Вързаха се. Невероятно. Едно от най-калпавите изпълнения в цялата ми кариера, а те не се усъмниха и за секунда. Как бих могъл да отида на училище в подобен ден?

Мислено си отбелязах да проверя дали напоследък Кип не е натрупал отсъствия по болест.

— Къде е тя? — попита баба. — Не можем да празнуваме без най-важната гостенка.

— Каза, че имала да свърши някаква работа и щяла да дойде по-късно, бабо.

— Горкото дете. Не е добре, Джейк. С тия тъмни кръгове под очите днес изглеждаше тъй печална, макар че я отърва. И от ден на ден става все по-кльощава, кълна ти се. Само кожа и кости.

— Плът и кости — поправих я разсеяно аз.

— Туй пък какво е?

Телефонът зазвъня, преди да отговоря. Минах в хола. Телефонът беше от старите черни модели с шайба. Когато го видя за пръв път, Кип се разсмя и попита баба да не е задигнала реквизита от „Набери У за убийство“. Но не се обаждаше Грейс Кели. Беше Соколов.

— Къде ти е клиентката, Джейк?