Пол Ливайн - Блондинка от Маями

— Да програмира Кристина за убийство.

— Именно. Шийн наистина е създал фалшиви спомени, но с твърдото убеждение, че са верни.

— Как се отразява това на заключителната ти реч? — попита Чарли.

Реших да му дам образец и подхванах с висок, праведен глас.

— Когато започнахме този процес, всеки от вас вдигна ръка и се закле да издаде честна присъда. Сега трябва да изпълните своята клетва. Криси Бърнхард е обвинена в предумишлено убийство на своя баща. След броени минути съдията Стангър ще ви обясни, че предумисъл имаме при „убийство след съзнателно решение“. Но Криси не е взела решение да убие Хари Бърнхард. Лорънс Шийн го е взел. Тя се е опитала да убие човек, които не съществува, човек с кози рога и копита, човек-звяр, измислен от Лорънс Шийн, дяволът на неговото въображение, човек, когото той е ненавиждал и когото той съзнателно е решил да убие.

Чарли кимна одобрително.

— Дай да видим сега — каза той, докато сипваше кълцан лук в сместа от доматен сос, люти чушки и тайна съставка, за която искрено се надявах да не идва от онова заведение с вградени хладилни шкафове. — Ти доказа, че твоята клиентка е жертва първо на брат си, после на психиатъра. Това ще ти спечели съчувствието на заседателите, но докъде стигаш от правна гледна точка?

— Много просто. Доказваме, че Криси е била подведена при взимането на решение да убие баща си. Всъщност тя е убила човек, който не съществува.

— На мен ми звучи като непредумишлено убийство — каза Чарли.

Аз допих бирата и надникнах в хладилника за още една.

— И Соколов мисли така. На излизане от съда ми предложи споразумение. Осем години. Каза, че си разваля авторитета с толкова мижава присъда само заради старото ни приятелство.

— Значи ще излезе на свобода след шест години и няколко месена. — Чарли пъхна пръст в соса и го облиза. — Ммммм. Много по-вкусно от кетчуп с хрян.

— Отказах му.

Рошавите вежди на Чарли подскочиха.

— Мога да победя, Чарли — настоях аз. — Мога да спечеля делото.

— Присъдата за непредумишлено убийство е чиста победа. Ти сам го каза. Тя е убила човек. Независимо дали са я подвели, независимо дали е вярвала в изнасилването, все пак го е убила. Заседателите все трябва да я обявят за виновна по някой параграф, а непредумишленото убийство е най-добрият вариант.

— Те я харесват, Чарли. Усещам го. Ти задълбаваш в закона и формалностите. Те търсят повод да я оправдаят. Усещам чувствата им.

— Техните ли — попита Чарли — или твоите?

Този път доктор Лорънс Шийн беше готов. Блед, недоспал, с тъмни кръгове под очите, но готов. Беше си довел адвокат, който седеше на първия ред. Това ми хареса. Маями не е като Лос Анжелис, където всичко живо, от Роза Лопес до Като Кейлин (чийто английски е по-лош и от този на Роза), си води в съда адвокат, бизнес агент и рекламодател. Заседателите, надарени с поне капка здрав разум, не вярват на хора, дето карат друг да говори вместо тях. Канех се при първа възможност да закача над адвоката гирлянди от коледни лампички.

При всеки въпрос Шийн дълго мълчеше, обмисляше отговора и хвърляше погледи към стария адвокат Джонас Блекуел с богат опит в делата за медицинска злоупотреба.

— Разбирате ли, че клиентката ми отхвърли вашите изводи за сексуално насилие от страна на баща й? — попитах аз.

— Изводите не бяха мои, а нейни — отговори спокойно Шийн.

— Под наркотична хипноза?

— Щом така го наричате.

— И при вашия предубеден разпит, докторе?

— Не бих използвал подобни думи. Но допускам, че може да имате право. Терапията за възстановяване на паметта е колкото наука, толкова и изкуство. Аз поставих напълно правилно диагнозата, че клиентката ви е била изнасилвана като дете.

— За жалост сбъркахте името на извършителя.

— Ако не бях сбъркал, вероятно днес щяхме да гледаме дело за убийството на Гай Бърнхард — отсече Шийн.

Ха така! Брилянтен отговор, в който несъмнено личеше почеркът на Джонас Блекуел. Можех да протестирам и да поискам порицание за опърничавия свидетел, но това само щеше да подчертае репликата. Предпочетох да карам напред.

— Преди вчерашните показания имахте ли представа, че Гай Бърнхард е човекът, виновен за изнасилването на Криси?

— Не, разбира се.

— Дори и сега още не можете да повярвате, че вашият принц Гай е изнасилвач, нали?

— Смятам показанията за правдоподобни, но наистина бях дълбоко изненадан.

— Но за сметка на това изобщо не се затруднихте да повярвате във вината на Хари Бърнхард, когото мразехте?