Пол Ливайн - Блондинка от Маями

— Колко пъти се случи това, Криси?

— Не знам. Много пъти.

— Кой ти го причинява?

Ридание.

— Криси, кой идва в леглото ти нощем?

Този път хлипането заседна на гърлото й и тя се закашля.

— Криси, познаваш ли го?

— Да.

— От семейството ли е?

— Да.

— Баща ти ли е?

— Баща ми?

— Баща ти ли идва в стаята да те мъчи?

— Не, разбира се. Татко никога не би го сторил.

Какво? Времето в съдебната зала беше замръзнало. Нищо не помръдваше, само златисти прашинки танцуваха в лъча на една от лампите. Миг на кристална яснота, на ослепително напрежение, миг изсечен в мекия метал на паметта ми със закалената стомана на истината.

— Кой го прави, Криси?

Тя сякаш нямаше сили да отговори.

— Кой идва при теб нощем? Кой те плаши? Кой ти причини болка?

Криси неволно избърса една сълза с опакото на китката си. Жест на малко момиченце. Кротък, невинен и сърцераздирателен.

— Брат ми — изрече Криси. — Гай ми причинява болка. Винаги Гай.

Баба печеше скариди на скарата в задния двор. Вдигна една и я опита. Тлъста и сочна, маринована в бира. Скаридата, искам да кажа, не баба ми — тя си се маринова вътрешно с по-силни напитки.

Баба все още кроеше заговори как да лепне на Криси пет-шест кила отгоре. На кухненската печка къкреше яхния от патешко с наденица, а до нея вреше бобена чорба със сланина и чушки. Във фурната се претопляха панички с ориз и накълцан лук.

— Туй момиче е станало още по-кльощаво — прошепна ми баба преди малко, докато мъкнеше провизиите към кухнята. — Одеве я прегърнах и без малко да й се нанижа на кокалите като в онез виетнамски бамбукови капани. Как да не припада, щом яде като врабче?

Баба имаше право. Чарли Ригс ми бе казал, че Криси е на ръба на хипогликемията, затова трябва да се храни по няколко пъти на ден, и то не само със соев концентрат. В момента Криси дремеше сгушена на дивана. Наминах да я погледна, лекичко отместих кичур руса коса от очите й и влязох в кухнята, където Чарли правеше сос за скаридите. Отворих си една бира и седнах да слушам как Чарли тананика мелодии от мюзикли, докато сипва оцет в соса.

В гостната Кип гледаше по кабела „И правосъдие за всички“. Ал Пачино в ролята на адвокат, обезумял от идиотската правна система, подскачаше пред съдебните заседатели под изумения поглед на своя клиент Джон Форсайт, съдия, обвинен в изнасилване.

— Прокуратурата няма да види сметката на този човек — крещеше Пачино, — защото аз пръв ще му тегля секирата. Моят клиент трябва да иде право в шибания затвор! Тоя копелдак е виновен!

Имал съм такива клиенти. Всъщност повече от половината. Но никога не съм си позволявал подобни речи. А сега имах клиентка, заради която бих сторил всичко.

— Свърших каквото ме беше помолил — каза Чарли. — Не открих нищо ново в доклада от аутопсията, няма и да открия, та ако ще десет пъти да го чета. Но все пак имам новина. В моргата са започнали да съхраняват очна течност от труповете. Замразяват я за евентуални бъдещи тестове. Добрах се до пробата от Хари Бърнхард.

— И какво?

— Токсикологията дава отрицателни резултати. Утре сутрин ще взема данни от електролитния анализ. Освен това съм помолил кардиолога Ерик Пристовски да хвърли едно око на кардиограмата. Той е най-добрият специалист в страната по смущения на сърдечния ритъм и ако има някакво джиджи-биджи…

Наистина ли чух Чарли да казва джиджи-биджи?

— Браво — похвалих го аз. — Синди пък провери търговския справочник. Има три възможности, тъй че пратихме призовки и на тримата.

Чарли избърса длани в престилката, за която бях готов да се закълна, че идва от моргата, но можеше и да бъркам. Може пък петната да бяха от кетчуп и меласа.

— Заблуждават ли ме старческите очи — попита той, — или наистина зърнах днес Лари Шийн на първия ред в залата?

— Той беше. Със Соколов се споразумяхме да допуснем изключение от правилото за извеждане на свидетелите. Логично е. Щом ще разпитвам Шийн за отговорите на Криси под хипноза.

— Видях го, след като гръмна бомбата. Беше станал синкаво-жълт като вмирисана щука.

Аз напипах шишето.

— И аз го видях. Беше потресен от дън душа. Сто на сто нямаше представа, че старият му приятел Гай е изнасилвачът.

— Изненадан ли си?

— Отначало се изненадах. Винаги слагах Гай и Шийн в един кюп, но съм бил прав само отчасти. Гай иска парите на татенцето и пет пари не дава за Криси. Погледни какво й е сторил като дете. Знае, че Шийн мрази стареца и го обвинява за смъртта на Емили. Затова разказва на доктора как открай време подозирал, че баща му е изнасилвал Криси. Привидно това обяснява много неща и позволява на Шийн да се включи в нещо, което иначе никога не би сторил.