Пол Ливайн - Адвокат в леглото

— Ами дето ти казах, че не ти пука за Спънки и Мисти.

— Няма проблем, хлапе. Беше разстроен.

— Да. Но това не е извинение. Беше изключително… — направи пауза, за да потърси точната дума — … незряло от моя страна.

— Ти си Соломон. Нормално е да се държиш незряло от време на време. А сега готов ли си да заемеш мястото на питчъра.

— Треньор Крейндлър няма да ми даде да подавам в истински мач.

— Ще видим.

Хеликоптерът кацна в съседния парк на „Морнингсайд Драйв“. Чакаше ги полицейска кола, която откара Боби до дома им на „Къмкуот Авеню“. Той си облече екипа на „Рисовете“ от Бет Ам, взе си ръкавицата и шпайковете и ченгетата го върнаха при хеликоптера. Издигнаха се отново и след седем минути чопърът с емблемата на ФБР се приземи до игрището, където „Рисовете“ и „Нападателите“ довършваха загрявката.

„На това му викам аз появяване“, помисли Стив.

Боби, Стив и Виктория изскочиха навън.

— Върви да загрееш ръката, с която ще мяташ — каза Стив на Боби и той се втурна към съотборниците си.

Треньорът Айра Крейндлър се затича, поклащайки се като патка, от треньорската скамейка и размаха ръце.

— Какво означава това? — извика запъхтяно от втора база.

— Водим началния ти питчър — Стив вдигна палец към пилота и хеликоптерът на ФБР се издигна.

Крейндлър държеше ярмулката си с ръце, за да не му я отвеят перките.

— Забрави, Соломон. Днес си имам достатъчно проблеми.

И тикна списъка с участниците в ръката на Стив. На първо място сред батсманите на „Нападателите“ от Първа баптистка се мъдреше името на Чарли Ноавоно.

— Чарли е отишъл при „Нападателите“? — възкликна Стив. — Не разбирам.

— Тоя разглезен момзер 28 28 Мизерник (идиш) — Б.пр. смени отборите. Каза, че търсачите на нови таланти от „Гъливър“ и „Рансъм“ ще го забележат повече, ако играе в по-добрия отбор.

— Долно копеленце! — съгласи се Стив.

— Така че забрави Робърт да е питчър. Топката, която Ноавоно му удари на тренировка, още не е паднала на земята. Освен това Робърт пропусна загрявката, а ти знаеш правилата ми. Който закъснява, не играе.

Виктория се намеси по обичайния си любезен начин.

— Господин Крейндлър, не можете ли да направите изключение? Боби прекара невероятно тежка нощ.

— Да, Крейндлър — рече Стив. — Докато ти си кълцал дроб, той хвана убиец и две отрепки и спаси живота на два делфина.

Крейндлър ги погледна недоверчиво и на Стив му се прииска да му фрасне един в ченето.

— Добре де, дори да е така. Но правилата са си правила.

— Като кашерните правила? — попита Виктория. — Как им се викаше?

— Кашрут , госпожице Лорд. Това ми е работата. „Кашерно месо Крейндлър“.

— Моята работа е да налагам закона, поне докато не си върна значката утре. Знаете ли, че предлагането на некашерна храна за кашерна се смята за измама?

— Как смеете!

— Една дума да кажа и щатската прокуратура веднага ще започне разследване.

— Това е абсурдно. Не съм продал и един милиграм трейф 29 29 Некашерна храна (идиш) — Б.пр. в живота си.

— Тогава разследването ще покаже, че сте чист. След два или три месеца.

Стив се разсмя.

— Това са много развалени гърди.

— Госпожице Лорд, никога не съм очаквал такова нещо от вас.

— Аз също — каза Стив. — Вик, ти си страхотна. Ти си изключителна. Ти си…

— Изнудвачка! — изпуши Крейндлър.

— Дай на Боби да хвърля само в два ининга — предложи тя.

— По толкова е разрешено! Такива са правилата!

— Добре. Значи се разбрахме. И, разбира се, утре ще съм толкова заета, че няма да имам време да започвам ново разследване.

Лицето на Крейндлър придоби цвета на борш.

— Проявявате голяма хуцпа 30 30 Наглост (идиш) — Б.пр. , госпожице — и въздъхна толкова тежко, че двойната му брадичка се разтресе.

Боби направи няколко хвърляния за разгрявка. Чарли Ноавоно, предателят, го гледаше от игрището.

„Съсредоточи се — каза си Боби. — Дръж топката под контрол. Помни всичко, на което те е учил вуйчо Стив. Представи си кръг, когато искаш да хвърлиш, и боядисай всичко останало в черно. Не виждаш батсмана, не виждаш нищо друго, освен кръга.“

Чарли Ноавоно зае позиция и застана върху плочата, предизвикваше Боби да метне вътре. Насочи бухалката си към позицията на питчъра, сякаш се прицелваше с пушка. „Право в теб, умнико.“

Боби се извърна към трибуните. Вуйчо Стив и Виктория се бяха настанили един до друг, раменете им се допираха. Кимна, за да покаже, че е добре. Нямаше да се напикае в гащите само защото Чарли Ноавоно Лайното го заплашваше с бухалката.