Пол Ливайн - Адвокат в леглото

„Оръдие вместо ръка.“ Така казваха по телевизията за Владимир Гереро.

Хвърлянето беше точно по права линия. Директно към Мигел Хуарес, който пазеше началната плоча.

„Какъв изстрел на Боби Соломон! Най-добрият момент тази вечер по спортния канал. Това хлапе да не стреля с топ?“

С ръце върху бедрата, Мигел погледна нагоре. Видя как топката прелита над главата му. Над бек стопа. Над осем реда седалки. И се приземява на паркинга с трясък на счупено стъкло.

Батсманът отбеляза топка и скочи в прегръдките на изпадналите в екстаз свои съотборници. Удряха длани, крещяха, смееха се, потупваха се по раменете, правеха балончета с дъвките си. Финален резултат: „Пионерите“ от Плимутската църква 10, „Рисовете“ от Бет Ам 9.

— Ще те смажа от бой, кретен такъв!

Чарли Ноавоно го блъсна с лакът в корема и затича към треньора. Боби падна на коляно, помисли, че ще повърне, но си пое въздух и се изправи.

Треньорът Крейндлър събираше бухалките.

— Или него, или мен, треньоре! — Ноавоно запрати ръкавицата си към бетонната стена.

Крейндлър смутено се обърна към момчето, алуминиевите бухалки дрънчаха, удряха се една в друга.

— Скаутите от „Гъливър“ и „Рансъм“ идват само за плейофите — разцвили се Ноавоно. — Никога няма да се справим с тях, ако Соломон ни се пречка.

— Какво искаш да направя, Чарли?

— Изхвърли Соломон от отбора. Аз съм звездата ти.

— Гевалт! 12 12 Ужас (идиш) — Б.пр.

— Какво решаваш, Крейндлър? Аз или Соломон?

Боби чу всяка дума. Видя как Крейндлър разтревожено погледна към него. Но треньорът така и не отвори уста. Продължи да събира бухалките и топките.

„Не. Никакви отрови, експлозиви и харпуни. Има едно нещо, в което съм по-добър от Ноавоно. Плуването. Ще го удавя.“

— Страхотно хвърляне беше — каза Стив.

— Счупих онова огледало за обратно виждане на паркинга — отвърна Боби.

— Силно и истинско, точно по линията на кетчъра. Малко височко може би…

— Просто се опитваш да ме разведриш.

— Ментовият сладолед с шоколадови парченца разведрява, хлапе. Аз ти казвам истината. Имаш това, което наричат дълга ръка.

Вуйчо и племенник седяха на една маса пред сладкарница „Уип енд Дийп“ на „Сънсет Драйв“. Боби почти не беше докоснал сладоледа си. Стив вече беше омел една фунийка фъстъчен. И много ясно, че искаше да повдигне духа на момчето. Но наистина говореше сериозно. Скоростта на мятането беше удивителна. Хилавото хлапе имаше гумена ръка.

— Трябва да си питчър.

— Треньорът никога няма да ми даде.

— Ще поработя с теб, ще те науча на няколко хвърляния. После ще покажем на Крейндлър какво можеш.

— Кога ще имаш време? С този глупав процес.

Още един повод за тъга. На Боби ужасно му липсваха Спънки и Мисти. И още беше ядосан, че Стив ще защитава Джералд Наш.

— Всеки има право на защита, хлапе, дори и ненормалници като Наш.

— Не го съдят заради убежденията му. Не го съдят дори, че освободи делфините. Обвинен е в убийство на човек.

„Говори като истински прокурор“, помисли Стив.

— Повече те е грижа за онази птича курешка, отколкото за Мисти и Спънки — изпуши Боби.

— Не е вярно. Но не мога да направя нищо за приятелите ти.

— Можеше да наемеш лодка и да ги потърсиш.

— Вече говорихме за това, Боби. Къде да ги търсим? Океанът е огромен.

Боби знаеше, че вуйчо му е прав, но беше прекалено разстроен, за да остави нещата така.

— Клиентът ти говори пълни глупости, да знаеш.

— Какво искаш да кажеш?

— Не искам да говоря за това.

— Хайде, хлапе. Защо Джералд Наш да говори глупости?

— Позовавам се на петата поправка 13 13 Петата поправка дава право да не свидетелстваш срещу себе си — Б.пр. .

Стив много отдавна беше научил, че всеки адвокат, особено такъв, който практикува сам, се нуждае от помощ. Вземете например Съдебната банда. Повечето адвокати се отнасяха пренебрежително към пенсионерите, които висяха в Съдебната палата и се местеха от зала в зала, търсейки си безплатно забавление. По дяволите, повечето адвокати дори не забелязваха старците.

През първата си година като адвокат Стив се сприятели с Марвин Менделсон Умника, Тереса Тораньо и Кадилак Джонсън. Всичките над седемдесет и всичките присъствали на стотици процеси. Заедно бяха страхотни в преценяването на хора, хващаха ги веднага кога лъжат. Може би подобни инстинкти се развиваха с възрастта. Каквато и да беше причината, Стив разчиташе на Бандата при избора на съдебни заседатели. Не можеше да си позволи скъпо струващ — нито дори евтин — консултант за целта. Обаче можеше да купи на Умника сандвич с двойна порция руска салата, стандартната такса за процесуален съвет.