Томас Харис - Ханибал

— Да, разбира се. Много.

— Мисля, че мъжът, името му е Дони Барбър, е убил елена незаконно, вчера, ден преди началото на сезона… Знам, че еленът е умрял тогава. Стрелата отговаря на останалото му въоръжение. Започнал е да го разфасова набързо. Все още не съм изследвал кръвта по ръцете му, но си личи, че е на елена. Тъкмо е започнал да сваля плешките, през куп за грош… ето вижте тези груби разрези тук… Точно тогава са го изненадали страховито с тази стрела през черепа. Тя е същият цвят, но е друг вид. Няма нарез в края. Можете ли да познаете каква е?

— Прилича на стрела за арбалет.

— Вторият човек, може би този с арбалета, е довършил обработката на елена, справил се е доста по-добре, след което, Боже мили, е разфасовал и човека. Вижте колко прецизно е отделена кожата, колко решителни са разрезите. Нищо не е увредено или похабено. И Майкъл ДиБейки 24 24 Майкъл Елис ДиБейки (1908–1995) — известен американски сърдечен хирург, пионер в областта на сърдечните имплантации. — Б.пр. не би могъл да го направи по-добре. Няма следи от сексуален акт и при двата трупа. Били са нарязани просто заради месото.

Старлинг опря юмрук до устните си. За момент патоанатомът си помисли, че целува някакъв амулет.

— Доктор Холингсуърт, черните дробове липсват ли?

Той отговори след миг, втренчил се в лицето й над очилата си.

— Черният дроб на елена липсва. Черният дроб на господин Барбър явно не се е оказал на висотата на изискванията. Бил е частично изрязан и огледан, има разрез точно по вената. Дробът е цирозирал и обезцветен. Все още е в тялото, искате ли да го видите?

— Не, благодаря. А панкреасът?

— Панкреасът? Да, и двата липсват. Агент Старлинг, все още никой не е споменал името, нали?

— Не — отговори Старлинг. — Още не.

Двойната врата въздъхна и влезе слаб, обрулен от вятъра мъж със сако от туид и памучни панталони.

— Как е Карлтън, шерифе? — попита Холингсуърт. — Агент Старлинг, това е шериф Дюмас. Брат му е горе в интензивното отделение на кардиологията.

— Държи се. Казват, че е стабилизиран, каквото и да означава това — отговори шерифът и извика към вратата. — Ела тук, Уилбърн.

Дюмас стисна ръката на Старлинг и й представи другия мъж.

— Това е Уилбърн Муди, лесничеят.

— Шерифе, ако искате да сте по-близо до брат си, можем да се качим горе — предложи Старлинг.

Дюмас поклати глава.

— Няма да ме пуснат да го видя най-малко още час и половина. Не се обиждайте, госпожице, но търсех Джак Крофорд. Той ще дойде ли?

— Не може да се измъкне от съда. Когато се обадихте, тъкмо даваше показания. Мисля, че ще се обади всеки момент. Оценяваме факта, че ни се обадихте толкова бързо.

— Старият Крофорд ми преподаваше в Националната полицейска академия преди сума ти години. Невероятен тип. Е, щом е изпратил вас, сигурно си знаете работата. Искате ли да започнем?

— Ако обичате, шерифе.

Дюмас извади бележник от джоба на сакото си.

— Този индивид тук със стрелата в черепа е Дони Лио Барбър, бял, от мъжки пол, на трийсет и три, живее в каравана в къмпинга за каравани край Камърън. Не можах да установя да е работел някъде. Преди четири години бил уволнен от военновъздушните сили за провинение. Има сертификати за работа по корпуса и двигателите, издадени от Федералната администрация по въздухоплаването, по едно време е бил и авиомеханик. Глобяван за произвеждане на изстрел в очертанията на града, също и за незаконно проникване в гората през миналия ловен сезон. Признал се за виновен за бракониерство на елени в област Съмит. Кога беше това, Уилбърн?

— Минаха два ловни сезона. Отнехме му разрешителното и преди няколко дни го получи отново. Известен ни е. Не си прави труда да преследва животното, след като го застреля. Ако не падне, просто чака друго и… Веднъж…

— Кажи ни какво стана днес, Уилбърн.

— Карах по шосе Четирийсет и седем и на около миля от моста към седем часа сутринта ме спря старият Пекман. Дишаше тежко и се държеше за гърдите. Само отваряше и затваряше уста, не можеше да говори, и сочеше към гората. Тръгнах натам и след не повече от сто и петдесет метра в гъсталака видях Барбър, опрян на едно дърво, със стрела в главата, както и този елен, също със забита в него стрела. Бяха вкочанени поне от предния ден.

— Вчера рано сутринта, бих казал — намеси се доктор Холингсуърт. — Като вземем предвид колко е хладно.

— Сезонът се открива тази сутрин — продължи горският. — Дони Барбър беше тръгнал с преносима пусия за дърво, но още не я беше монтирал. На пръв поглед като че ли е искал да се подготви за днес. В противен случай значи е отишъл да бракониерства. Не знам защо си е взел лъка, ако е искал само да намери място за пусията. След това се е появил този хубав елен и Дони просто не е устискал. Виждал съм и други хора да го правят. Често се случва. Когато се е заел да разфасова елена, се появил другият. Няма никакви следи, защото след това се изсипа порой, като че ли се продъни небето…