Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— Има ли някакви бутилки отзад? Можем да ги нахвърляме по пътя и да им нарежем гумите!

Мичъл отвори малките шкафчета под масата и леглото.

— Пластмаса, пластмаса, метал — каза той, хвърляйки предметите настрани. — Няма никакво стъкло, по дяволите! — Отметна покривката на леглото и във въздуха се разхвърчаха пера. — Нищо!

Чейс обаче си имаше по-сериозна грижа.

— Мамка му! — изпъшка той, забелязвайки Т-образното кръстовище на пътя пред тях. — Дръжте се!

— За какво? — извика Нина. — Това нещо ще се разпадне всеки момент!

Чейс беше принуден да натисне спирачките, защото завоят беше твърде остър. Фолксвагенът се наклони като кораб в бурни води. Клоните на дърветата одраха стените му когато бусът поднесе, но Чейс успя да го изправи. Отпред видя кола — не, колона от коли, които едва пъплеха зад нещо, което беше скрито от погледа им.

От другата страна не се забелязваше никакъв трафик — поне засега. Той натисна до дупка съединителя и превключи скоростите. Двигателят на микробуса забръмча като ядосани оси, затворени в метална кутия. Четиридесет мили в час, петдесет, стрелката на скоростомера се отместваше болезнено бавно, докато те приближаваха едва влачещите се автомобили.

— Идват! — предупреди ги Мичъл и отново вдигна пистолета си. Беемвето взе завоя с пушещи гуми.

Двете коли пред тях се движеха с по-малко от трийсет мили в час. Чейс ускори, за да ги изпревари, и натисна клаксона. Фолксвагенът се движеше с петдесет и пет мили в час и не можеше да вдигне повече. Беемвето бързо го настигаше.

Широкият завой изведнъж се изправи и те видяха една кола, която се беше устремила право срещу тях.

Беемвето ги притисна отзад и те се оказаха в капан…

Продължавайки да натиска клаксона, Чейс отчаяно зави наляво, врязвайки се в трафика, като закачи вратата на едно рено меган — разнесе се стържене на метал. Нина изпищя, когато прозорецът на пасажерската врата се пръсна, обсипвайки я със стъкълца. С приближаващия се фиат се разминаха на косъм, фолксвагенът дори се разклати от вихъра, причинен от скоростта му.

Чейс изкриви лице, натисна педала на газта и отново навлезе в платното за насрещно движение.

Шофьорът на реното натисна рязко спирачки и колата отзад се заби в него.

В същото време паникьосаният водач на фиата също наби спирачки, колата се завъртя и блокира пътя, като не остави никакви възможности за беемвето.

То се заби челно в една кола и я запрати към загражденията. Фиатът се закачи в беемвето и откърти задната му броня. Руснакът се завъртя и се спря напречно на пътя.

— Господи! — ахна Нина. При сравнително ниската скорост, с която се движеше автомобилната колона, едва ли някой беше пострадал сериозно, но със сигурност някои от хората щяха да са доста разтърсени.

Мичъл явно не споделяше загрижеността й.

— Прецакахме ги! — извика той.

— Да, но за колко време? — попита Чейс. Ако беемвето не беше пострадало сериозно от удара, на шофьора щяха да му бъдат достатъчни броени минути, за да се съвземе, да запали двигателя и отново да започне преследването.

Той погледна напред. Приближаваха се бързо към началото на колоната. Колите бяха задържани от някакъв воксхол вектра, управляван от възрастен мъж, който като че ли тотално пренебрегваше съществуването на каквото и да било извън стесненото му полезрение. Въпреки че нямаше желание да въвлича в преследването случайни свидетели, Чейс сви рязко в лявото платно на сантиметри от воксхола, с надеждата да стресне възрастния човечец и да го накара да погледне в огледалото за обратно виждане.

Пътят отпред беше чист и прав — от двете му страни нямаше нито разклонения, нито огради или дървета. Беемвето отново беше в движение и бързо се приближаваше — черната пантера се готвеше да нанесе удар. Мъжът, който се беше подпалил на хълма, се подаде през прозореца и се прицели…

Мичъл стреля. Куршумът улучи предното стъкло на беемвето, счупи го, но не улучи мъжа зад волана. Руснакът отвърна на стрелбата. Мичъл се хвърли на пода, а по стените на микробуса се появиха нови дупки от куршуми.

Стрелбата спря. Чейс погледна в огледалото. Стрелецът се беше прибрал в колата и презареждаше.

Беемвето се приближаваше все повече, подготвяйки се да се забие в тях…

Пътниците във фолксвагена подскочиха от удара. Микробусът се поднесе към оградата и Чейс едва успя да го изправи, когато беемвето отново ги удари отзад.

Стрелката на скоростомера подмина шейсетте, навлизайки бързо в непозната територия, а ревът на двигателя на беемвето вече изпълваше кабината. Воланът подскачаше в ръцете на Чейс, колата започна да се тресе. Той се опитваше да я задържи в права линия. Ако изгубеше контрол, микробусът щеше да се преобърне.