Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

— Добре де, взимайте я, не ми трябва чак толкова, само не ме наранявайте!

— Разкарай тоя боклук — изръмжа Чейс, като грабна димящата цигара марихуана от пепелника и я метна към пътя. После седна на шофьорското място и потърси ключовете, които откри на таблото. — Скачайте вътре!

Нина седна на предната седалка, а Мичъл отвори задната врата и скочи вътре. Задната част на микробуса беше превърната в мъничък апартамент, с легло, малка маса и дори походна газова печка. Той остави Екскалибур на леглото и приготви пистолета.

Чейс запали колата. Стартерът прецъка няколко пъти, преди да се чуе характерния звук на двигателя на фолксваген. Той даде газ, превключи със замах на първа скорост и отпусна съединителя. Фолксвагенът потегли едва-едва, но поне се движеха.

Поглед в огледалото за обратно виждане…

— Главите долу! — изрева той и се сви в седалката си, подкарвайки микробуса по тесния път. Нина се сви на кълбо, Мичъл се просна на пода зад нея, а задното стъкло се пръсна на парчета. Руснаците ги засипаха с автоматичен огън. Монтираният отзад двигател пое няколко куршума, които изчаткаха по цилиндричния блок и разкъсаха бронята. От разкъсаните възглавници се разхвърчаха пера.

Чейс продължаваше да кара, превит на две. Криволичещият път беше толкова тесен, че микробусът почти го изпълваше целия и близките храсти го шибаха отстрани. Ако срещу тях се появеше друга кола, щяха да се окажат в капан.

Стрелбата спря. Чейс надигна глава, за да погледне в огледалото. Руснаците тичаха към беемветата. След миг пътят зави и те изчезнаха от погледа им.

Нина се изправи внимателно.

— Добре ли сме?

Мичъл се изправи на колене зад нея, отупвайки се от перата.

— Да, но ония ще ни настигнат много бързо. Ще се обадя в посолството. — Той извади телефона си.

— А ти? — обърна се Чейс към Нина. — Добре ли си?

— Да, но… — В този миг напълно осъзна случилото се. — Господи! Клоуи. Те я убиха пред очите ни! За нищо!

— Круглов е абсолютен психопат — каза Мичъл, вдигайки поглед от телефона си. — Но при все това е и умен, предпочита да не оставя никакви свидетели.

— Той, изглежда, те познава — отбеляза Чейс, като отново зави и пое по пътя към Гластънбъри.

— Срещали сме се. За съжаление. — Чейс се накани да го разпита за подробностите, но в този миг Мичъл се свърза. — Пийч? Мичъл се обажда. Имаме проблем — трябва веднага да се свържеш с англичаните и да ни осигуриш подкрепление. Спешно е, да. Обстрелват ни и преследвачите скоро ще ни хванат. Колата ни не е от най-мощните.

— Кажи да изпратят полиция на Хълма на Гластънбъри — каза Нина, обръщайки се назад. — Там беше извършено убийство.

Мичъл кимна и предаде информацията, след това слуша известно време, преди да отговори:

— Добре. Просто трябва да стоим далеч от тях колкото можем. Намираме се в син микробус фолксваген, пътуваме към северната част на село Гластънбъри, движим се на запад. — Той отново се заслуша, след което каза: — Добре — и прекъсна разговора.

— След колко време? — попита Чейс.

— Зависи колко са бързи твоите хора. Двайсет минути, може би петнайсет.

Нина засече проблясъка на метал зад тях.

— Много е! — И двете беемвета се приближаваха с бясна скорост към тях.

Мичъл разчисти остатъците от счупеното задно стъкло с пистолета си и се сви. Първото беемве се приближи, Круглов се показа през прозореца на пасажерското място и се прицели…

Мичъл стреля пръв — но не в Круглов. Вместо това отправи шест бързи изстрела към шофьора му. Стъклото се пръсна и навсякъде се разхвърчаха кървави парченца.

Беемвето кривна встрани. Круглов се скри в кабината и сграбчи волана, но беше твърде късно. Колата полетя неуправляема по стръмния, обрасъл път, прегазвайки храсталаците по пътя си, като накрая се заби в едно дърво и се обърна по покрив. Всички прозорци се пръснаха на парчета.

Нина зърна зелената коса на Дина, която се опитваше да се измъкне през задния прозорец. Водачът на второто беемве рязко наби спирачки, за да избегне сблъсъка. Обърнатата кола беше блокирала отчасти пътя. За миг Нина си помисли, че това е краят на преследването, но Круглов изпълзя от смазаната кола и яростно замаха с ръце към втората кола да продължи. Беемвето мина покрай обърнатата кола, като я закачи и я натика още по-навътре в храсталака.

— Може би сега не е подходящият момент — обади се Мичъл, — но трябва да ви кажа, че са ми останали само два патрона.

Нина си спомни за внезапния край на преследването с гранд черокито в Борнмът.