Анди Макдермът - Тайната на Ескалибур

Мичъл пристъпи напред, заобиколи Нина и застана между двата ковчега.

— Важното е, че ние го намерихме — и то преди руснаците. — Той коленичи и махна на Нина да приближи фенерчето. Леко раздразнена, тя се подчини. — Погледни метала, колко е гладък. Бяхме прави, това не е обикновена стомана. — Той протегна ръка и го хвана за дръжката.

— Кхъм — прокашля се Нина. — Преди да омажеш всичко с калните си ръце, не може ли поне да документирам откритието ни? — Тя протегна фотоапарата си.

— Разбира се. Извинявай. — Мичъл отстъпи назад, за да може Нина да заснеме стаята и съдържанието й.

— И така — каза Чейс, чиито гняв беше бързо заменен с изненадваща пламенност, — кой от нас ще бъде следващия крал на Британия, а? — Нина го погледна въпросително. — О, стига де! Това е мечът в проклетата скала! Някой трябва да го направи.

— Калибърн е бил мечът в скалата — възрази тя, — не Екскалибур.

— Няма значение, това е мечът на крал Артур. Дори аз знам за историята с единствения бъдещ крал. — Той пристъпи към скалата. — Поне ме снимай с него. Хайде де, да има какво да показваме на внуците.

— От къде ти хрумна това за внуците? Та ние дори не сме определили дата за сватбата!

— Просто ме снимай. — Той застана до камъка и хвана меча за дръжката. Нина завъртя очи и неохотно кимна. — О, да! — Чейс се ухили до ушите и стисна здраво меча. — Аз съм кралят на света!

Нина го снима, докато той пъшкаше и се опитваше да измъкне меча от скалата.

— Господи, какво лице!

— Да, всички мацки го казват — обяви Чейс, като пусна дръжката. Мечът не беше помръднал дори на сантиметър. — Явно не съм направен от кралско тесто. Така си и знаех.

— Ами ти, Джак? — попита Нина. — Искаш ли да се пробваш за трона?

— Повече съм заинтересуван да изнесем това нещо на някое сигурно място — отвърна Мичъл. Въпреки това когато Чейс отстъпи, той протегна ръка към меча. — Но пък кой знае… — Нина го снима, докато се опитваше да измъкне меча — отново безрезултатно. — Изглежда, ще трябва да вземем камъка с нас.

— Мисля, че ще имаме нужда от помощ — каза Чейс. — Колко е голямо това нещо? Ширината му е около един ярд, сигурно тежи повече от тон. — Той погледна към Нина. — Ти няма ли да опиташ?

— Да бе, точно така. Щом вие не можахте, аз едва ли ще успея. — Нина прибра фотоапарата в джоба си и се наведе към гранитния блок, приближавайки фенерчето към острието. — Но беше прав за острието. Това определено не е обикновена стомана. — Тя се наведе още по-наблизо, проучвайки дребните детайли. — Бил е използван като оръжие, по острието има драскотини и нащърбени места — но са много малки. Сигурно е много здраво. — Тя се протегна и хвана Екскалибур за дръжката, за да се изправи…

Острието заблестя с неестествена синя светлина. Нина отскочи уплашено назад — и с лекота издърпа меча от скалата. Изписка изненадано и го изпусна на пода. Блясъкът веднага се изгуби и Екскалибур издрънча на каменния под.

— Какво беше това, по дяволите? — попита Чейс. Единствената светлина идваше от отразения лъч на фенерчето.

— Заприлича ми на излъчването на Черенков 16 16 Ефект на Черенков се нарича насочено излъчване на светлина, когато заредена частица се движи през среда със скорост, по-голяма от фазовата скорост на светлината в тази среда. — Б.пр. — каза Мичъл, като внимателно протегна ръка към Екскалибур, сякаш от него се излъчваше горещина.

Нина отстъпи назад.

— Искаш да кажеш, че това нещо е радиоактивно?

— Край с мечтите за внуци — промърмори Чейс.

— Не виждам причина да е — каза Мичъл. — Но определено се генерира някаква високоенергийна реакция. — Той се наведе напред и докосна меча.

— Хей, полудя ли? — извика Нина. Но нищо не се случи.

Той отдръпна ръката си.

— Опитай ти.

— Предпочитам да не го правя.

— Всичко ще бъде наред. Имам теория за това. — Тя се намръщи още повече, но Мичъл й се усмихна успокояващо. — Довери ми се.

Нина докосна меча с върха на показалеца си. Той отново светна целият, сякаш бе натиснала някакво скрито копче. Когато го отдръпна, светлината веднага изчезна.

Тя отново притисна пръст към него, този път по-силно. Блясъкът отново се появи, като че ли самият метал излъчваше светлина. Тя се взря отблизо и установи, че блясъкът не беше неизменен: по-скоро неуловимо, но непрекъснато се променяше. Тя плъзна пръст по дължината му.

— Дори не е топъл.

Чейс пристъпи напред и също постави пръст върху острието. Блясъкът не се промени. Но когато Нина дръпна ръката си, светлината изчезна веднага.