Марк Фрост - Списъкът на седемте

— За кои качества говориш?

— Жаждата за власт. Импулсът да трупаш. Инстинктът да се защитиш за сметка на другите.

— Инстинктът да оцелееш — продължи с готовност Спаркс, сякаш Дойл бе казал точно онова, което той бе очаквал. — Което осигурява оцеляването на най-силните.

— За сметка на слабите.

— Също както в природата, като на състезание, Дойл — битка: за въздух, за светлина, за правото да имаш силен и привлекателен партньор за съвкупление, за нови територии и за храна. Природата наказва на съставните си елементи: Животът не изисква да сте агресивни, защото съм се погрижила на тази земя да има изобилие от блага. — Спаркс ожесточено почукваше с пръсти по масата, от което чашите дрънчаха.

— И когато животното, наречено човек, реши да даде изблик на тези си мощни импулси, както става във всяко друго царство в природата…

— Доминация, господство, алчност — коренът на хорските конфликти.

— Нямаме различия — резюмира Дойл.

Спаркс кимна. Очите му горяха с пламъка на прозрението.

— Това е неизбежно. Човек е обречен да се подчини на инстинкта да доминира, поради подсъзнателния императив за оцеляване. Това послание, което идва отвътре, е толкова силно и убедително, че потиска всички други чисто биологически импулси — състрадание, съчувствие, любов, което и да е от хубавите неща, така свещени за привилегированите в този салон… и то много след като физическото ни оцеляване вече е обезпечено и всяка сериозна заплаха за собственото ни съществуване е елиминирана.

— Значи става дума за парадокс — заключи Дойл. — Дали самата неистова жажда на човек да живее не представлява най-голямата опасност за нашето оцеляване?

— Ако в най-скоро време не се убедя, че природата на човека проявява склонност доброволно да измени курса си, ще се съглася с думите ти — каза Спаркс, наведе се напред, снижи глас и впери поглед в Дойл. — Като доказателство ще ти разкажа историята на живота на някой си Аликзандър Спаркс. Роден в богато семейство и обичан първороден син. Всичките му прищевки били удовлетворявани и той се радвал на всички удобства, достъпни за едно човешко същество. Израсъл в обстановка, в която грижите за него стигали до абсурд. Светът на привилегированите и богатите постепенно се разтварял пред него като цвета на вечерна иглика. Показало имунитет срещу тези вредни влияния, момчето скоро демонстрирало забележително праволинеен и несломим характер. Ненаситно любопитство. Студен и пресметлив интелект на гений. Воля като закалена стомана. Едно изключително дете, както и да се преценява… През първите си години той останал настрани от капризите на съдбата. Баща му бил командирован с дипломатическа мисия на другата страна на земното кълбо и момчето израсло сред жени, които били готови на всичко, само и само да задоволят и най-странната му прищявка. А в центъра на този кръг от обожателки бил поставен истински бисер — неговата майка. Била изключителна красавица, жена със собствен стил, със здрави морални устои и необикновен интелект. Робски оглупяла по отношение на сина си и посветила се на него без остатък. А той започнал да гледа на себе си като на богоизбран, като на китайски император с абсолютна власт над територия, която се простирала докъдето стигал погледът му. Момчето бродело из горите на семейното имение и вярвало, че има власт не само над хората наоколо, които за него били обикновени поданици, а се чувствало господар и над вятъра, водата и дърветата. Неговият свят бил рай, в който той бил богът… И ето че един ден от неговото пето лято обожаващата краля майка изчезнала от погледа му — за ден, после два, три… просто ей така. И дори опустошителните му пристъпи на ярост — неговото най-силно оръжие в значителния му арсенал — не били достатъчни да предизвикат незабавното й появяване. При това никой от поданиците не давал никакво обяснение, а само си намигали и се хилели с усмивката на Джоконда. И така дошъл четвъртият ден, когато отново му позволили да влиза в нейната спалня, а там за негово изумление и ужас той видял в ръцете й отвратителен узурпатор. Безпомощно, набръчкано, червенолико създание, което пикаело и мяукало като котка. Бебе. На момчето му трябвал един само миг, за да прозре будещата съчувствие и прискърбно прозрачна стратегия на малкото чудовище, но за негова изненада майка му се хванала в капана на този дребен демон, който имал наглостта да лежи пред погледа му върху гърдите на майка му и да му се подиграва, изисквайки и приемайки ласките й, които — и в това нямало никакво съмнение — били предназначени за него и единствено за него.