Марк Фрост - Списъкът на седемте

Спаркс го погледна с развеселена доброжелателност, която скри под маската на сериозността, преди Дойл да успее да се обиди.

— Мисля, че последното не подлежи на спор. Трудностите, които преодоляхме последните няколко дни, биха разкиснали повечето хора до неузнаваемост.

— Благодаря ти за тази оценка. В такъв случай ще се осмеля да кажа по-направо, че бих искал да науча онова, което знаеш. Разбираш ли — всичко, което знаеш.

— Ти си опасно близко до това.

— Струва ми се, че близко вече не е достатъчно за моите нужди, Джек. Обещавам да пазя тайните, които ще ми довериш, до гроб. Надявам се, че досегашните ми действия са разсеяли всякакви твои съмнения дали заслужавам доверието ти.

— Нямам такива съмнения.

— Добре. Кога ще започнем?

— След като вземем гореща баня и седнем пред плато миди, раци и хайвер, заслушани в звука на тапи, отпушвани от бутилки маркови вина — отговори Спаркс. — Все пак става дума за Новогодишната нощ. Какво ще кажеш на това?

— Ще кажа — призна Дойл, — че това е план, зад който заставам безрезервно.

Файтонът ги остави по средата на Странд — един от най-оживените лондонски булеварди, който едва ли можеше да бъде по-претъпкан с хора, отколкото в тази празнична нощ. Намираха се пред входа на не особено привлекателен хотел. Опушена табела известяваше, че това е хотел „Мелуин“. Беше само малко повече от обикновен нощен приют за безимотни и много класи под дори най-бедните домашни условия, в които Дойл бе живял досега. И все пак това без съмнение бе едно от малкото места в този град, където двама покрити с прах от главата до краката след цял ден разтоварване на въглища джентълмени — или по-точно един джентълмен, придружаван от своя камериер — нямаше да привлекат повече от един незаинтересован поглед от страна на останалите клиенти и персонала.

Спаркс намигна на досетливия администратор, подписа книгата за гости като „Майло Смоли, Ескуайър“ и плати в брой за две съседни стаи на втория етаж, разположени до самото стълбище. Поискаха да се изкъпят и им беше предоставена възможността да го сторят в общата баня в дъното на коридора, където водните процедури определено бяха заинтригували доста повече от един-двама джентълмени. Докато се вслушваше без особен интерес в репликите, разменяни между къпещите се, Дойл осъзна, че въпреки повече от скромната си фасада, „Мелуин“ е нещо като междинна станция за цяла категория мъже. Когато излезе от банята, той за пръв път след обръсването на мустаците си и префасонирането на бакенбардите успя да види лика си в огледало. Тази промяна в комбинация с очилата с телени рамки и прислужническата прическа, която Бари майсторски му бе направил, го накара да се взре два пъти в лицето, преди да признае, че е неговото.

Окуражен от значителните промени във външния си вид, измит и обръснат, Дойл първи от двамата се върна в стаята си и с изненада откри до вратата непознат багаж, чисти вечерни дрехи проснати на леглото, и… високопочитаемия Лари, братът на Бари, който стъкваше огъня в камината. Очарован от неочакваната среща, Дойл едва се сдържа да не прегърне дребничкия им помощник, който, изглежда, бе също толкова доволен да се види пак с Дойл. Макар Дойл да изгаряше от желание да разкаже за невероятното им приключение, Лари вдигна ръка, за да го спре, преди да е произнесъл и дума.

— Извинявай, шефе, но брат ми вече раздаде картите, като започна от началото и стигна до края — до влака, искам да кажа — на тази действително безкрайно страна история… между другото, ако ми позволите този коментар, поздравления за новата ви прическа, докторе, разпознавам почерка на брат ми, сър — той беше чирак на един бръснар в продължение на няколко объркани месеца от живота си преди много време, разбира се, всъщност, ако трябва да си кажем истината, намерението му бе да служи на дъщерята на бръснаря — и съм длъжен да спомена, докторе, че по-късата ви коса в съчетание с отстраняването на бакенбардите ви напълно е постигнала желания ефект да отклони неуместния интерес на околните към истинската ви самоличност… ха, честно казано, ако не знаех, че сте вие, нямаше да ви позная.

— Виждам, че не си си губил времето, Лари. — Спаркс влезе в стаята, доизбърсвайки се с хавлиената кърпа. — Ти ли ще кажеш какво си открил, или да започна аз?

Лари обезпокоено погледна към Дойл.

— Няма опасност — успокои го Спаркс. — Докторът е пуснал толкова дълбоки корени в тайната почва на нашето начинание, че е необходим динамит, за да бъдат изтръгнати. Така че можеш да говориш напълно спокойно… не, почакай! — Спаркс присви очи и внимателно го разгледа, а Лари се усмихна свенливо, явно добре запознат с ритуала, който щеше да последва.