— През цялото време си ме следил. — Тази констатация бе единственото, на което Дойл бе способен в този момент.
— Откриха те много по-бързо, отколкото предполагах, и вината за това е изцяло моя. — „Сакър“ захвърли кърпата. — Зареден ли е револверът ти?
Дойл провери.
— Не, съвсем ми беше излязло от ума!
Отвън се разнасяше шум от удари по вратите, последваха възмутените викове на другите гости на етажа. Суматохата се засилваше — явно групата се приближаваше към тяхната стая.
— Бих ти препоръчал да побързаш, приятелю — хладнокръвно отбеляза „Сакър“, ритна сандалите от краката си и обу чифт ботуши от мека кожа. — Ще се наложи да бягаме през покрива.
Докато ровеше трескаво в чантата си за кутията с амуниции, Дойл чу някакво изскърцване, вдигна поглед и видя една от сивите качулки да отваря капандурата над леглото. Той сграбчи първия по-твърд предмет, попаднал му под ръка, запрати го към създанието и го улучи точно в центъра на качулката. Фигурата политна назад и изчезна.
Мъжът взе хвърления предмет, който падна на леглото.
— А-а, милата Блаватска — каза той одобрително и му подаде тома, озаглавен „Психическа самоотбрана“.
— Е, мисля, че е крайно време да потегляме.
Прибирайки пътем воала, с който се бе маскирал до неотдавна, фалшивият Сакър се изкатери навън през капандурата. Дойл завърши зареждането на револвера, прехвърли чантата си навън, пое подадената ръка на мъжа и секунда по-късно стоеше до него на покрива.
— Имаш да ми обясняваш доста неща — подхвърли той.
— Напълно съм съгласен с теб, Дойл. Но какво ще кажеш първо да увеличим разстоянието между нас и тези създания. Мисля, че е по-разумно, а?
Дойл кимна. Мъжът потегли, крачейки от двете страни на билото на покрива, следван наблизо от Дойл. Всяка крачка по хлъзгавите от дъжда керемиди беше крайно опасна. Около тях бушуваше бурята.
— Как да ти казвам? — попита Дойл.
— Какво? Изобщо не мога да те чуя.
— Казвам… как ти е името? — извика Дойл.
— Наричай ме Джек.
След малко стигнаха до края на покрива. Улицата под тях беше безлюдна. Джек сложи два пръста в уста и изсвири толкова силно, че надви шума.
— Хей, Джек…
— Да, Дойл?
— Това изсвирване… дали наистина идеята е добра?
— Да.
— Искам да кажа… мисля, че слухът им е доста остър!
— „Остър“ е най-малкото, което може да се каже.
Зачакаха. Джек разгъна воала и едва сега Дойл забеляза, че ивицата плат е дълга към три метра и на двата й края са завързани тежести. Някой се приближаваше към тях. Една сива качулка.
— Застреляй го, ако нямаш нищо против — предложи Джек.
— Ще изчакам да се приближи, ако не възразяваш — отговори му в същия стил Дойл, но вдигна револвера и се прицели във фигурата.
— На твое място не бих изчаквал прекалено дълго.
— Бих бил щастлив, ако трябваше да го направиш ти…
— Не, не…
— Защото ако мислиш, че ще се справиш по-добре…
— Преизпълнен съм с увереност във възможностите ти, приятелю…
Качулката беше само на три метра. Дойл стреля. Колкото и да бе невероятно, създанието избегна куршума и бавно продължи да пристъпва към тях.
— Повярвай, не бих искал да прозвучи критично. Само че… — Джек завъртя шала над главата си — те са много по-бързи, отколкото изглеждат на пръв поглед. По-разумно е да стреляш няколко пъти едно след друго и да се надяваме, че отскачайки от един куршум, те сами ще се натъкнат на друг.
Дойл стреля пак, създанието се подхлъзна наляво, куршумът прониза рамото му, то залитна, възстанови равновесието си и отново пристъпи към тях. Избърсвайки дъжда от очите си, Дойл внимателно го взе на мушка.
— Тези неща… — започна той — … не са много живи, нали? Имам предвид в традиционния смисъл.
— Има нещо такова — отговори Джек и пусна шала.
Той изсвистя във въздуха и улучи тварта в гърлото. Тежестите в двата края се усукаха около шията, набирайки скорост, и накрая се удариха в черепа. Разнесе се звук като от спукване на диня под колело на фургон.
— Стреляй, Дойл!
Дойл стреля от упор в лицето под качулката. Нещото падна, плъзна се по керемидите и полетя надолу.
— По дяволите — каза Джек.
— Защо, мисля, че се получи доста добре.
— Имах намерение да използвам шала, за да слезем от покрива.
— Явно доста полезна вещ.
— Южноамериканско изобретение, макар в Пенджаб от векове да използват почти същото.
— Как ще слезем сега, Джек, ако въпросът ми не те дразни? — На Дойл му се стори, че чува шум на приближаваща се карета. — Ще трябва да скачаме, нали?
Читать дальше