Марк Фрост - Списъкът на седемте

— Щом нямам друг избор.

— Добре. Оптимизмът е нещо хубаво, здравият разум — също. — Тя изгаси пурата си. — Знаете какво са мистиците за окултизма… Е, същата роля изпълняват определени индивиди, известни като магьосници за Магик . Магик е лявата, лошата пътека към Познанието, това е най-късият път към Просветлението, което всички търсим. Но на висока цена. Струва ми се, че онова, което ви е казал мъжът, представил ви се за професор Сакър, в много отношения е вярно… дори в подробностите. Да, вие сте белязан за жертва от групата, поела по Лявата пътека.

— Кои са те?

— Това не е известно.

— Тъмното братство?

— Тази не особено сплотена конфедерация е известна под много имена. Дългата им ръка прозира в злодеянията на безброй отделни групички по света — в никакъв случай не ги бъркайте с някакъв благоразположен орден или ложа на братя защитници срещу неправдата. Те са нашите преки съперници в изследването на отвъдното, но единствената им истинска амбиция е жаждата за материална власт. Те са изключително злонамерени и напълно способни да сложат край на живота ви по много начини, както например постъпиха с приятелката ми Петрович, която впрочем бе един от най-извисените ни адепти 8 8 Адепт (на латински: adeptus — достигнал) е посветен последовател на някое учение. — Б.ел.кор. и от известно време се бе посветила на задачата да проследи с интерес развитието ви на тази фаза…

— Моето развитие?

Тя му направи знак да мълчи и го фиксира с хипнотичния си поглед, който проблесна властно със силата, която бе демонстрирала по време на беседата от сцената.

— Не бива да се разколебавате в решимостта си. Това е най-големият ви капитал. Не допускайте да ви обхване страх, защото това ще им позволи да проникнат тук. По отношение на явленията, които ми описахте и някои от които са ми непознати: синият конец, странното състояние на вашите стаи и така нататък… запомнете само това: всички тези външни прояви на техните действия не означават нищо.

— Наистина ли е така?

— Не съвсем, но аз искам най-настойчиво да ви посъветвам да възприемете това отношение и то веднага, иначе… нека да го кажа така: иначе нещата няма да се развият особено благоприятно за вас. Между другото, мога ли да взема това копие на моята книга? Бих искала да го изследвам. Изглежда, че са успели да проникнат под повърхността и да променят молекулярната й структура. Ако се окаже истина, това никак няма да е добре.

Той й подаде книгата, преглъщайки обратно напиращия в гърлото му въпрос „Защо?“. Тя внимателно я огледа, преди да я постави в чантата си. После се обърна и отново го изгледа дълго, без да проговори.

— Когато ви се стори, че нещата отиват към провал, помнете, че имате приятели — невидими и неизвестни…

— Професор Сакър…

— Този професор Сакър, с когото се запознахте тази вечер, е изследовател на древните мистериозни култове. Той е съпричастен на нашата кауза, макар да е само учен, който не знае нищо за незавидната ситуация, в която се намирате. Многозначителен е фактът, че човекът, свързал се с вас, е използвал неговото име и аз искам да ви окуража да отделите известно внимание на тази подробност.

— Какво трябва да направя?

— Какво да направите ли? А, отличен въпрос — каза тя напълно сериозно. — Вие какво мислите, че трябва да направите?

Дойл се замисли.

— Струва ми се, че се налага да посетя имението на лейди Никълсън.

— Добра идея. Струва ми се, че сте изправен пред една крайно интересна дилема, докторе. Искрено се надявам някой ден пътищата ни отново да се пресекат. Имате ли всичките ми книги?

— Честно казано, те бяха унищожени по време на…

— Идете тогава при младежа отвън. Той ще ви даде последните издания безплатно. Убедена съм, че ще ви бъдат от полза.

Тя се обърна и започна да прибира малкото си багаж в чантата. Изведнъж Дойл си спомни за талисмана в джоба си.

— Извинете, мадам… но какво бихте казали за това?

И той й показа металното око, което фалшивият Сакър му бе дал. Тя го взе от него, разгледа го, опита се да го огъне, после го захапа. Не можа да остави никакви следи по него и неясно защо това предизвика одобрението й.

— Много добре! На ваше място бих го носила окачено на врата си.

Тя му го върна и затвори чантата си.

— Но какво означава то?

— Символ.

— Символ на какво?

— Ще ми трябва много време да ви обясня. Сега се налага да тръгвам. Бих ви поканила на вечерята, но не искам да безпокоя ненужно професор Сакър. Здравето му е доста крехко, а ние бихме искали той да завърши работата си, преди да се помине, както е планирано да стане по-късно тази година.