Марк Фрост - Списъкът на седемте

— Бихте ли ми начертали схемата, по която бяха разположени, колкото можете по-точно?

Форчън му подаде писалка и хартия и Дойл се подчини. След малко подаде на Блаватска резултата. Тя огледа критично рисунката, изсумтя неопределено веднъж, после сгъна листа и го пусна в чантата си.

— Моля ви, продължете.

Той й разказа за пътуването си насам, за едва ли не сблъсъка с бог знае какво в отдела за антична история, после й показа странно променената книга, която бе взел от стаята си и попита:

— Какво ли би могло да причини това?

— Ектоплазмена детонация. Опит за проникване на нещо от другата страна. Петрович ме извика да го видя. Много лошо. Разбира се, тогава аз помислих, че са тръгнали за Петрович… и може би в известен смисъл това е така. Бъдете благодарен, че не сте си били у дома. Продължавайте, докторе.

В главата на Дойл се изви вихрушка.

— Мадам Блаватска, какво можете да ми кажете за Тъмното братство?

Въпросът накара Е. П. Б. и Форчън да разменят крадешком погледи, чийто смисъл му остана неясен.

— Зли създания. Материалисти. Врагове на Светия Дух. Би трябвало да прочетете труда ми по този въпрос…

— Вече съм го прочел, мадам. — „И за съжаление прекалено задълбочено“ — помисли си Дойл. — За мен е важно да знам дали вие вярвате, че тези хора реално съществуват.

— А тази маса съществува ли? — почука тя по масата. — Тази чаша истинска ли е?

— Изглеждат като истински.

— Ето това е отговорът, който мога да ви дам.

— Но тези създания хора ли са… искам да кажа, само външно ли приличат на хора, или просто се носят без посока в етера?

— Това са духове, които желаят човешката форма. Те кръжат наоколо гладни, увисват над нея и непрестанно търсят входна точка.

— За което, както вие пишете, им е необходимо сътрудничество от страна на живите.

— Сътрудничество и жертвоготовност — уточни тя. — Те трябва да получат покана да дойдат на нашата плоскост чрез изпълнението на определен ритуал и така нататък. — В гласа й не звучеше желание да развива по-подробно тази тема. — Опишете ми сега, ако обичате, този професор Армънд Сакър.

— Висок, дългокрак. Към трийсет и пет. Нос, който е невъзможно да не се забележи, високи вежди, говорещи за интелект, светли очи. Дълги пръсти на ръцете. Атлетична осанка.

Описанието предизвика нова размяна на погледи между двете жени.

— Нещо не е наред ли? — полюбопитства Дойл.

— Всъщност… аз имам уговорена вечеря с професор Сакър за тази вечер — отговори тя.

— В такъв случай вие се познавате?

— От много години.

— Значи го познавате добре? — възбудено извика Дойл.

— Даже отлично. Струва ми се, че чувам неговите стъпки да се приближават отвън.

И наистина към вратата се приближиха бързи стъпки на двама души и някой почука. Форчън отвори вратата. Отвън стоеше младият книжар.

— Професор Сакър, мадам — съобщи той.

— Поканете го да влезе.

Дойл се изправи. Младежът се отстрани от рамката на вратата и в гримьорната влезе професор Сакър. Е. П. Б. топло го приветства с целувка по двете бузи.

— Колко се радвам да те видя пак — каза тя.

— И аз, скъпа — отговори високо Сакър.

Форчън поздрави Сакър както се поздравява познат човек и го представи на Дойл, който стисна внимателно слабата ръка на попрегърбения, дребничък, белокос, осемдесет и две годишен старец пред себе си.

— Съжалявам, не чух добре името ви — извини се професор Сакър.

— Дойл.

— Бойл? — Старецът почти викаше.

— Дойл, сър. Артър Дойл.

— Ааа, чудесно. Ще вечеряте ли с нас, Ойл?

— Честно казано… не знам, сър!

— Професоре, моля ви тръгвайте заедно с мадам Форчън за ресторанта. Аз идвам след малко — намеси се Блаватска и неясно как желанието й бе разбрано, без да се наложи да повишава глас. Тя направи знак на Форчън, която изведе стареца от стаята, без той да усети какво става.

Блаватска се обърна към Дойл и видя шока, изписан на лицето му.

— Изслушайте ме внимателно, докторе — каза тя. — Тази вечер ще пътувам за Ливърпул, откъдето след два дни отплувам за Америка. Трябва да се постараете да запомните всичко, което ще ви кажа. Вече убедително ми доказахте, че това няма да ви затрудни.

— Ще се постарая. Мога ли да ви запитам…

Тя вдигна предупредително ръка и той замълча.

— Моля ви не ми задавайте въпроси. Те само ще ме нервират. Във вас се долавя голямо нетърпение и аз не се съмнявам в онова, което ми разказахте, но времената са опасни за много от новопосветените, така че присъствието ми е необходимо на други места. Не очаквам, че ще ме разберете. Така че просто повярвайте на онова, което ще ви кажа — то ще ви бъде от полза в бъдеще.