— Наистина ли са толкова луди? — прошепна Дойл. Не можеше да издържи повече. — Да вярват, че биха могли да върнат това… създание обратно към живота!
Спаркс се позамисли, после попита:
— А какво ще кажеш за онези неща в мазето на музея? Имаш ли някакво обяснение?
— Не знам дали е възможно да се обясни жизнената сила.
— Човек все пак трябва да има някакво мнение.
— Но обяснението може да е мистерия, която не бихме могли да разберем.
Спаркс кимна в знак на съгласие. Отново отпиха.
— Разказът на стария рибар, който ни предаде Стокър… Говоря за онзи момент, когато той ги видял да слизат на брега от шхуната — замислено каза Спаркс.
— Донесли са ковчег. С тленните останки на баща ти.
— Той каза, че донесли два ковчега. Какво е имало във втория?
— Така и не го намерихме.
— Ако онова създание, за което са ти разказали, наистина е живяло преди, нека предположим, че са намерили начин да открият в кого се е превъплътило. Наистина ли е невъзможно Аликзандър и Седмината да повярват, че трябва да намерят неговите останки, за да могат да го върнат към живота?
— Възможно е.
— Тогава дългите пътувания на Аликзандър из Изтока може да са свързани с разкриването на самоличността на този човек и издирването на тялото му.
— Да, това е логично.
Спаркс отново кимна повече на собствените си мисли.
— В такъв случай вторият ковчег се превръща в ключ за успеха на цялото начинание. Убеден съм, че където и да се е скрил сега Аликзандър, той държи в ръцете си ковчега.
Дойл забеляза, че Спаркс върти в ръцете си сребърния амулет. Разглеждаше го внимателно, сякаш загадката на брат му беше заключена като тялото на бръмбар скарабей в капка кехлибар.
— Но какво са смятали да правят? Чисто практически имам предвид. Как е било възможно подобен план да успее? — попита Дойл.
— За да се разбере, човек трябва да бъде в състояние да се постави в главата на един луд — поусмихна се Спаркс.
Дойл почувства как се изчервява от срам.
— Трябвало е да се роди дете на херцога на Кларънс, ако, разбира се, първо се намери съпруга, която би удовлетворила кралските му претенции.
— Това едва ли е толкова лесно.
— Не, но нека приемем, че е станало. Детето — синът! — в резултат на ритуал, който Седмината смятали да изпълнят, се превръща в празен съд, в който е щяла да се намести душата на онова мързеливо създание. Да кажем, че всичко това вече се е случило. Какво следва логически?
— Да се премахнат препятствията по пътя към трона.
— Именно. Понеже така или иначе ще трябва да минат години, докато момчето навлезе в пълнолетието си, не се налага да бързат и да предприемат неща, които биха събудили нечии подозрения. Кралицата е на трона вече почти от петдесет години — те много добре съзнават, че това няма да продължи вечно.
— Значи следващият е Уелският принц?
— Баща на момчето и първи претендент. Най-вероятно ще го оставят жив за известно време — защо да премахват очевидния престолонаследник и да хвърлят кралството в хаос? Не, те могат да си позволят да бъдат търпеливи: Виктория най-сетне си отива от този свят — може би по времето, когато нашето момче вече ще навлиза в пубертета — и на трона сяда принц Еди, мъж превалил средната възраст. Е, кой стои в този момент между момчето и трона?
— Само баща му.
— От друга страна, никой нормален човек не би позволил на този пропаднал пияница да вземе в ръце скиптъра и да сложи короната. Принц Еди трябва да си отиде и по моя преценка това би трябвало да стане малко след раждането на сина му. Смъртта му при всички положения ще бъде представена за естествена. Изобщо няма да е трудно да се нагласи. Особено при навиците, които има, и болестите, които са го налегнали.
Дойл беше съгласен.
— Той ще освободи света от себе си и ще остави своя син — всеобщ любимец и половин сирак — за законен престолонаследник, за да заеме мястото му веднага след своя дядо краля. От там нататък вече няма да е сложно — на крал Берти и останалите претенденти им се случват някои случки и ето че малкото принцче се качва на каретата за коронация и потегля за Уиндзор.
— Но това може да отнеме двайсет години!
— А колко отнема отглеждането на едно дете? Междувременно седмината ни приятели консолидират позициите си и започват да влияят върху кралското семейство. А преди да се възкачи на престола младият крал научава истината — така да се каже става един от тях — и започва своето хилядолетие на власт като глава на най-могъщата нация в света.
Читать дальше