Марк Фрост - Списъкът на седемте

— Само преди около месец в малкия ни свят се случи нещо странно. Дочух тази история не много по-късно една вечер в зеления салон на театър „Лицей“. Знам, че всеки слух се изопачава и раздува до неимоверност, но в този имаше толкова неподправено загадъчни неща, че се заинтригувах.

— За какво става дума? — не се сдържа Дойл.

Без да го поглежда, Спаркс направи едва доловим предупредителен жест с пръсти в очевиден намек всеки да сдържа нетърпението си.

— Чух — продължи Стокър, — че известен високопоставен джентълмен — чието име не се споменаваше, използвал верига от познати, за да наеме няколко души от една провинциална театрална трупа — нали разбирате: професионални артисти, иначе никому неизвестни — със задачата да изиграят пиеса по нов сценарий в частен лондонски дом. Ще обърна внимание — не пиеса или откъс, писан някога за сцена, а нещо абсолютно ново. Представлението щяло да бъде еднократно и повече никога нямало да се повтори. Публиката… тя щяла да се състои от един-единствен човек! Не бил подписан договор и уговорката останала само устна. Можем да се запитаме какво ли би могло да мотивира артистите да се захванат с толкова необикновена задача? Отговорът е прост: за представлението те щели да получат значителна сума, половината от която им била изплатена в аванс. Другата половина щяла да последва след изпълнението… Такаа… Каква била целта на това тайнствено представление? Това така и не им било казано ясно, но било намекнато, че става дума за нещо — сигурен съм, че си го спомняте — наподобяващо второ действие от „Хамлет“: сцена на хладнокръвно убийство, което трябвало да окаже определено въздействие върху единствения зрител.

— Убийство — повтори несъзнателно Дойл. Усети, че гърлото му необяснимо се стяга. Хвърли поглед към Спаркс, който му отвърна със същата възбуда.

— Кой щял да бъде зрителят и каква реакция се очаквало от него — тези въпроси останали без отговор. Дори всичко да беше свършило само с това, историята щеше да си остане чудо за три дни, но се случило нещо още по-странно. По време на представлението на сцената се появил нов и напълно неочакван герой, който принудил артистите да импровизират далеч отвъд онова, за което те така внимателно репетирали. И нещата се развили в напълно друга посока. — Стокър се наведе по-близо до тях и снижи гласа си до шепот: — Било извършено истинско убийство!

С цената на върховно усилие Дойл се сдържа, макар да не беше сигурен дали в следващия миг сърцето му няма да изхвърчи през гърлото.

— Артистите се разбягали — продължи Стокър. — Един от тях паднал на сцената и така и останал там. Сметнали го за мъртъв. — Стокър замълча, премествайки погледа си от единия към другия.

„Дано да не е тя — мислеше си Дойл. — Мили боже, ако е жива, вземи моя живот преди нейния.“

— Излишно е да обяснявам, че артистите се изплашили за живота си, и то не без основания. Потърсили спасение в единственото място, което добре познавали, и се върнали в трупата си.

— Манчестърската театрална трупа — заяви Спаркс.

Но Стокър даже не мигна.

— Да, нещастната Манчестърска театрална трупа.

Стокър бръкна в джоба на палтото си и извади рекламна обява, в която се превъзнасяха достойнствата на „Трагедията на отмъстителя“, постановка на Манчестърската театрална трупа. Листчето имаше същото оформление като онова, което бяха намерили на бюрото в офиса на „Ратборн и синове“. Датите на представленията бяха от миналата седмица, а мястото — близкият до Уитби град Скарбъро. Диагонално на обявата беше залепена тънка ивица, на която пишеше „Отменено“.

— Като чух всичко това, аз реших да проследя слуха до първоизточника. Оказа се, че един постановчик, някога работил за мен, го е чул от артист, който от своя страна напуснал Манчестърската трупа по семейни причини по време на турнето им в Лондон миналата есен. Любопитството ми не беше задоволено, така че поразпитах още и научих подробности за турнето им от един импресарио. Става дума за 28 декември — деня, в който трупата пристигнала в Нотингам, където имали ангажимент за два дни. В онзи следобед към тях се присъединили двама от артистите, взели участие в разигралата се трагедия…

— А колко били те общо? — Дойл започваше да се дразни от суетността на този човек и от подредения му начин на излагане на информацията. Пък и вярваше, че има пълното право да попита.

— Четирима — отговори му Стокър. — Двама мъже и две жени.