Марк Фрост - Списъкът на седемте

— Не си спомням някакво конкретно число, за тях се говори като за колективен образ.

— Значи тези негови последователи са първите, които могат да се върнат от това чистилище към физическия живот — заключи Спаркс, чиито мисли скачаха далеч напред, — където тяхната цел е да подготвят пътя — прохода — за своя Черен повелител, обитаващ прага между физическия и мистичния светове в очакване да се завърне ма Земята.

Дойл кимна.

— Това е казано по-конкретно, отколкото тя си е позволила да го направи. Всъщност аз не си спомням да нарича създанието Черен повелител, нито последователите му — Седмината и мога само да кажа, че всички те бяха обединени в така нареченото Черно братство.

Спаркс отново се замисли. Конете препускаха по черни пътища в самите покрайнини на Лондон, прекосявайки живописни места. Нима щяха да изминат целия път до Уитби в каретата? Това би означавало два или три дни път.

— Много от медиумите, с които си разговарял, са имали тревожни видения — обади се Спаркс.

— Доста неопределени по характер. Впечатления, усещания. Ефимерни и почти недоловими.

— И нищо конкретно?

— Единствено от Спайви Куинс и, разбира се, момчето, за което той предвиди, че ще срещнем в болницата.

— Според теб момчето истински медиум ли беше?

— Мога само да кажа, че беше крайно чувствително. Опасно е да се правят други предположения, без да се знае моментното му физическо състояние, но на мен все пак ми се струва, че шокът от последното му видение в голяма степен допринесе за смъртта му.

— Като че ли видението го атакува.

— И го смачка с тежестта си — неохотно потвърди Дойл.

— Какво ти говори това? Имам предвид факта, че много медиуми имат сходни видения.

Дойл помисли.

— Има някакво раздвижване в онова измерение, от което те черпят информация. Нещо като вълнение пред буря.

— Все едно че те са еквивалент на физически барометри, регистриращи промени в налягането, невъзможно да бъдат забелязани по друг начин.

Дойл се размърда на седалката.

— Признавам, че тази идея доста ме притеснява.

— В Далечния изток котките и кучетата стават неспокойни преди земетресение. Ние тук спускаме канарчета в шахтите на мините, за да установим присъствието на смъртоносен газ. Толкова ли е трудно да се приеме, че и човешките същества са способни да долавят някакви по-особени вибрации?

— Не — опита се да скрие раздразнението си Дойл. — Но тази мисъл ни най-малко не ме успокоява.

— На мен ми се струва, че активизирането на същество като Обитателя на прага би генерирало цял гръмотевичен фронт, независимо от това в коя равнина се извършва.

— Ако действително го има…

— Ако завръщането на това създание е целта, която Братството — в лицето на Седмината — преследва, как според теб тези черни магьосници ще подготвят преминаването на Обитателя за последващо прераждане?

— Нямам ни най-малка представа.

— Чрез жертвоприношение? Ритуални убийства?

— Възможно е. — Дойл усети, че разпитът го изтощава. — Не съм запознат с тази материя.

— Но То би трябвало най-напред да се роди в тялото на дете, нали?

— Може би Седмината търсят някое семейство, което да осинови малкия палавник.

Спаркс не обърна внимание на плоската шега.

— Русокосо дете, предсказано чрез видение? Отнето от семейството против волята на баща му, но с неволното съучастничество на майката?

— Съжалявам, Джек, но всичко това много надвишава моята компетентност. Искам да кажа, че на Блаватска подобни твърдения могат да й се разминат, защото читателят мълчаливо предполага — или най-малкото така беше с мен — че става дума за метафора или поне за преразказ на мит, идващ от най-дълбока древност.

— А ти не писа ли за същото в своята книга? Злоупотребата с дете?

Дойл почувства, че пребледнява. Наистина беше забравил за тази проклета книга.

— Така ли е, Дойл?

— Отчасти.

— И се питаш защо те преследват с такава агресивност? Чудя се какво още трябва да ти се случи, Дойл, за да се убедиш най-сетне.

Въпросът сякаш увисна във въздуха между тях.

— Дойл… искам да те попитам нещо — наруши мълчанието Спаркс вече с по-мек тон. — На базата на онова, което знаеш за него, след като Обитателят стъпи здраво на Земята, какво според теб ще направи той най-напред?

— Не мисля, че ще бъде нещо крайно необикновено — отговори Дойл, отказвайки да се обвърже емоционално с този отговор, за който знаеше, че е верен. — Завладяване на света, пълно поробване на човешката раса — такива неща.