Джон Нанс - Часовникът на Пандора

Шери Елис от работната група също беше в залата. Приключи някакъв телефонен разговор и се приближи към тях с усмивка.

— Мистър Рот току-що се обади от Белия дом — каза тя на Хейстингс със силен южняшки акцент. — Нареди да зарежем всичко останало и да проучим три пустинни терена.

— Аз мога ли да помогна с нещо? — Сандърс стана от стола си.

— Като гледам как чевръсто шарите с пръсти по клавиатурата, докторе, и да искате, няма да ви пусна да излезете оттук. Хайде, Марк, имаме само половин час.

Хейстингс също се изправи.

— Сега пък какво е намислил? — попита с подозрение.

— Знам, че няма да ти хареса — въздъхна Шери. — Иска да изберем удобно пустинно място, където президентът да изпрати самолета и хората спокойно да дочакат смъртта си, някъде далеч от цивилизацията, за да не се разпространи заразата.

— Вие нали казахте, че не бива да ги пращаме в топли райони? — обърна се Хейстингс към Сандърс.

— Топъл и влажен климат е най-лошата възможна комбинация. Сухият и горещ климат на пустинята е малко по-безопасен. Сега вече разбрахте ли, Марк, до какви решения водят прибързаните заключения?

— Местността трябва да е такава — продължи Шери, — че хем да се стига дотам с десет часа полет от Източния бряг, хем да е достатъчно отдалечена, за да може безопасно да се предизвика там малък ядрен взрив.

Хейстингс и Сандърс я погледнаха като ударени с мокър парцал.

— Какво?! — извикаха едновременно.

— Цитирам дословно думите му. След като всички умрат, самолетът и труповете ще бъдат изпепелени. Най-бързо и ефикасно щяло да стане с ядрена мълния.

— Не мога да повярвам на ушите си! — възкликна Сандърс. — Още никой в самолета не е хванал дори и хрема, а той вече ще унищожава труповете!

Хейстингс още гледаше като зашеметен.

— Боже мой! — промълви след малко. Опитваше се да си върне самообладанието. — И кои са тия три терена, между които ще избираме?

— Първият е в Сахара. Пистата е строена от руснаците и се намира на двайсет градуса северна географска ширина и осем градуса западна географска дължина. Формално е на територията на Мавритания, но надали в радиус от петстотин километра въобще има жива душа. Другите две писти са по южните граници на Египет и Алжир. Напълно отдалечени са от населени места и са съвсем изоставени. Държавният департамент преговаря със съответните държави, включително чрез ООН, а Министерството на отбраната проверява доколко пистите са годни да приемат огромния боинг заедно с другите американски самолети от акцията. В Доувър вече товарят С-5 и С-17, които ще получат направление, след като излетят. Ние трябва да уточним всичко останало.

— Нужни са ни последните данни и от разузнаването — обади се Марк Хейстингс. — Политическа ситуация, стабилност на правителствата, наличие на размирици, военна заплаха, нападения от номадите и прочее… Трябва да получим и най-новите сателитни снимки от Националната служба за сигурност, както и да разберем траекториите на сателитите, за да преценим с кои от тях най-лесно ще се свържем.

— Това ли е всичко? — попита Шери саркастично.

— Мисля, че да.

— Бъркаш, Марк! Знаеш, че Рот не се шегува. Той предупреди, че ония бизони от Военното разузнаване ще щурмуват Белия дом и ще си пробутат доклада преди нас. Тъй че, ако не ги преварим с анализите си, двамата с теб ще ни пратят да служим до края на живота си в някое местенце около Огнена земя.

Сандърс ги зяпаше с пълно недоумение.

— Значи нещата се свеждат до междуведомствена конкуренция с разузнаването, така ли? Животът на двеста и петдесет души виси на косъм, а директорът взел да се тревожи кой пръв ще си представи доклада!

Марк се усмихна кисело и го потупа по рамото.

— Докторе, набърквате се в неща, дето не са ви работа. Можем да ви отговорим на въпроса, но после ще се наложи да ви ликвидираме! — подхвърли уж на шега той и тръгна към вратата. Преди да я отвори, се обърна и добави: — Стига Военното разузнаване да не ни изпревари, разбира се.

На борда на Полет 66

Петък, 22 декември, 23:45 ч (0045 Z)

Ледената виелица вдигаше гъсти облаци сняг във въздуха. Под напора на свирепия източен вятър, достигнал вече 30 възела, огромният боинг се поклащаше напред-назад. Бяха включили резервното захранване и в кабината беше топло и уютно, но Холанд не мислеше за стихията отвън, а още по-малко за собствения си уют. Тревожеха го новините от Далас.

Веднага след разговора с вицепрезидента на „Куантъм“ той помоли вежливо трийсет и осемте пътници от горния салон да слязат долу и те се преместиха без възражение. После покани екипажа в освободеното помещение и за пръв път от девет часа насам пилотската кабина остана без човек. Петимата, които бяха влизали в пряк контакт с Ърнест Хелмс, седнаха отделно от другите.