Джон Нанс - Часовникът на Пандора

— И сега се радва на пълното доверие на изпълнителната и законодателната власт, които ще одобрят назначението му без капка колебание — допълни Шери.

— Ние сме единствените хора на този свят, които го знаят що за змия е, а сме под прекия му контрол! — Ръсти размаха гневно юмрук.

Шери вирна брадичка и се усмихна.

— Щом ще живеем в джунгла, трябва да свикваме със змиите. В крайна сметка, нали работим в ЦРУ? Или по-точно, продължаваме да работим там благодарение на Рот. Можеше и да е по-лошо.

— Някой ден обаче — рече тъжно Ръсти — друг ужасен вирус наистина ще попадне в пътнически самолет и тогава вече ще настъпи пълен хаос.

Той открехна вратата към плажа и в стаята нахлу мощният рев на океанските вълни. Времето бе необичайно меко за сезона, а огромната пълна луна хвърляше сребристата си светлина върху гладкия пясък. Някъде в близост малкото останали туристи посрещаха Нова година, но въпреки фойерверките и веселите викове атмосферата в запустелия курорт бе тиха и спокойна.

А Вашингтон беше далече, далече…

— Ръсти, радвам се, че ми се обади. — Шери застана до него и сложи ръка на рамото му. Вълшебни светлинки проблясваха в косата й, огряна от лунните лъчи. — Отдавна чаках този момент.

— Аз… не знаех дали… — смути се той.

— Напротив, знаел си много добре.

— Знаех какво чувствам аз, но не бях сигурен дали и ти…

— Стига. — Шери постави нежно пръст на устните му. — Колко време смяташ да прекараме тук?

— Ами… всъщност… направих резервация за три дни.

— Само за тази стая ли? — попита тя, престорено учудена. — Та тук има само едно легло! Ти къде ще спиш?

Ръсти се изчерви и езикът му окончателно се заплете.

— Аз ли? Не знам… Мислех, че…

— Ааа, значи така си мислел? — ухили се Шери и започна да разкопчава ризата му. — Ами правилно си мислел, драги — госпожицата е съвсем навита. Хайде, отличнико, не се бави и ме отведи в леглото.

Овалният кабинет, Белият дом

Вторник сутрин, 16 януари

Джонатан Рот заяви с нетърпящ възражение тон, че президентът трябва незабавно да чуе заключителния доклад на експертите, и настоя за спешна среща с него. Едва прикривайки раздразнението си, шефът на канцеларията прегледа претоварената програма на президента и смести Рот в 10 часа сутринта на 16 януари.

Притиснал дебела папка до гърдите си, той пристигна в уречения час заедно с един армейски генерал — командира на Военномедицинския институт за изследване на инфекциозни болести във Форт Детрик. Президентът забеляза мрачните им физиономии и само им махна с ръка да седнат в креслата срещу бюрото му.

Рот се прокашля и пристъпи към проблема по обичайния си заобиколен начин.

— Както знаете, сър, когато медицинският екип задържа пътниците и екипажа на остров Възнесение, ние — тоест аз — препоръчах по-дълга карантина.

— Да, спомням си. После лично аз поех отговорността да съкратим срока и да ги освободим след три дни, та да се приберат по домовете си — в края на краищата, нямаше никой болен. Какъв е проблемът, Джон?

— Господин президент, оказва се, че те наистина са били болни, само че ние не сме знаели.

— Какво искаш да кажеш?

— За да се установи как точно изглежда един вирус, са необходими обстойни изследвания на кръвта и различни органи с електронен микроскоп. Тези изследвания се извършват в специални помещения, оборудвани срещу биологическа зараза от четвърта степен, и отнемат доста време. Когато „Куантъм“-66 кацна на острова, ние разполагахме само с първоначалните снимки на вируса, убил двамата лаборанти в Бавария — тъй наречения щам „Хауптман“. Почти по същото време получихме снимки и на вируса, заразил професор Хелмс. — Рот се обърна към генерала, който преодоля стеснението си и поде разказа.

— Хелмс определено е бил заразен, сър. В кръвта му бяха открити следи от вирус с характеристики, напълно сходни с тези на споменатия „Хауптман“. Дори флуоресцентните тестове потвърдиха, че става дума за един и същ вирус. После взехме кръв от пътниците и от екипажа, докато бяха още под карантина, и чак сега получихме окончателните резултати.

— Господа, не ме дръжте повече в напрежение. Какво показват резултатите? — подкани ги президентът и се наведе напред в очакване.

— Както ви е известно, нашето становище бе, че заразата не се предава по въздуха, а само посредством телесни течности — отговори Рот. — Въпреки това излиза, че всички до един на борда са били заразени.

Президентът се облещи.