Джон Нанс - Часовникът на Пандора

— Грип да причини сърдечна криза ?! Добре ли чух, че става дума за грип? — Канцлерът не отместваше пронизващия си поглед от него.

— Доколкото разбрах, този вид грип така натоварва организма, че ако човек е предразположен към сърдечни заболявания, стресът може да предизвика инфаркт — измънка Цайтнер.

— А как се е заразил професорът?

— От кръвта на един изследовател от „Хауптман“, който се опитал да разбие колата на Хелмс, счупил прозореца и се порязал на стъклото. Пилотът на служебния хеликоптер видял колата и успял да запише номера й. Предполагаме, че професорът е бил в пряк контакт с кръвта на лаборанта и така е прихванал вируса.

Канцлерът се размърда в стола си и махна с ръка, за да отклони предлаганата му чашка кафе.

— А лаборантът още ли е болен?

Цайтнер се поколеба, преди да продължи. Спомняше си разговора с директора на „Хауптман“ в Бавария.

— Починал е от усложнения на болестта.

Навъсеното лице на канцлера се смръщи още повече.

— Цайтнер, искам да сме наясно: доколкото си спомням, „Хауптман“ е фармацевтична фирма, която се занимава с биологически изследвания, нали така?

Цайтнер кимна.

— Оттам ви уведомяват, че един човек трябва да бъде поставен под карантина, защото е бил в контакт с техен болен служител, който по-късно умира, и въпреки всичко твърдят, че става дума просто за по-тежък грип?

— Точно така.

— Не ви ли звучи подозрително, Цайтнер? На мен лично ми звучи доста подозрително. Хората от „Хауптман“ не бяха ли силно разтревожени?

— Не, бяха само загрижени. Сигурен съм, че ни казаха цялата истина.

Канцлерът потропа с пръсти по масата и смущаващо дълго мълча, вперил поглед в Цайтнер.

— Има ли други, за които се предполага, че може да са заразени? — попита най-сетне държавният глава.

— Ами… да… Изолирахме няколко души от мотела, където бил отседнал Хелмс. Не знаем обаче дали сме открили всички, с които е имал пряк контакт на летището във Франкфурт, преди да се качи на самолета. Мисля, че да, но не сме съвсем сигурни.

— И къде сте ги настанили?

— В една военна база близо до Битберг. Изолирани са напълно и засега никой не се е разболял.

Двама души в залата разговаряха напрегнато. Единият, навярно съветник на вътрешния министър, ненадейно се обади:

— За бога, хер Цайтнер, хората току-тъй не умират от грип! Ако грипът, за който говорите, е толкова страшен, не се ли боите, че вече сте изтървали положението? Ами ако не изолирате навреме всички, с които е контактувал професорът, какво ще стане? Може да избухне епидемия!

Хорст Цайтнер вдигна ръка.

— Вярвам, че сме изолирали всички до един, но все пак не смея да се закълна. Професор Хелмс може да е спирал на някое място, за което не знаем.

— Проследихте ли целия му път? — попита канцлерът.

Цайтнер кимна.

— И продължаваме, по-точно полицията продължава да проверява. Всеки магазин, всеки мотел, всеки крайпътен ресторант, където може да се е отбил. Хайделбергският университет ни предостави негова снимка.

— А какво ще правите, ако някой ви се изплъзне и разпространи заразата, преди да го открием?

Цайтнер преглътна. Ето въпроса, от който се страхуваше най-много. Как да им каже, че всъщност не знае?

— Всяка епидемия крие опасност да пламне като горски пожар, докато не е ясно каква е — отговори неохотно. — За съжаление не знаем почти нищо за конкретния вирус. Поискахме допълнително информация, но засега…

Министърът на вътрешните работи се наведе напред с уплашено изражение.

— Всъщност не знаете нищо за болестта, така ли?

— Вижте, казаха ми…

— Дадоха ли ви точни сведения от „Хауптман“?

Цайтнер поклати глава.

— Значи може и да е нещо много по-лошо от грип, а те да не искат да си признаят — продължи министърът.

— Не, увериха ме…

— Уверенията не са достатъчни. Боже мой, Цайтнер, ами ако е онзи ужасен африкански вирус?

Цайтнер отново поклати глава.

— Африканският патоген е нишковиден. Вирусите марбург и ебола например са хеморагични и много опасни. Тъканта на органите бавно се разпада и настъпва мъчителна смърт от вътрешни кръвоизливи. В случая става дума за по-обикновен вирус. Лошото е, че е мутирал във форми, срещу които повечето от нас нямат изработен имунитет.

Канцлерът въздъхна и се обърна към останалите.

— Значи трябва да разбираме, че ако вирусът причинява нещо по-лошо от грип, вече не сме в състояние да го овладеем.

— Точно така, хер канцлер.

— Цайтнер, а какво ни очаква, ако се случи най-лошото и болестта се разпространи в цялата страна?