Джон Нанс - Операция „Скайхук“

Дългите, горещи, разточителни душове винаги бяха най-доброто й време да мисли, нещо, което братята й не успяха да разберат — особено, след като трябваше да чакат до безкрайност сестричката си да освободи банята.

Ала никога несвършващата гореща вода в един хубав хотел си беше истински разкош и тя винаги се възползваше от подобни възможности — дотолкова, че Грейси обичаше да казва, че името й било на челно място в списъка на най-големите замърсители с отпадни води.

Ейприл затвори очи и се опита да си спомни какво от снощния разговор с майка й я бе обезпокоило толкова. Излезе от болницата около седем и се настани в хотела, след това слезе в ресторанта да хапне набързо един сандвич. И когато се върна в стаята си, телефонът вече звънеше — беше майка й. Рейчъл Роузън искаше да повтори всичко с най-големи подробности, а това подейства лековито и на майката, и на дъщерята.

Нещо в този разговор обаче продължаваше да безпокои Ейприл.

„… Татко каза, че витлото изгубило едно перо и всичко започнало да се тресе адски.“

Ейприл се опита да си припомни разказите на родителите си.

„Мама спомена, че казаното от татко за перото на витлото сигурно е вярно, защото последвал невероятен шум, досущ както твърди той.“

Обърна се и подложи лицето си под водната струя, постоя така замислена още няколко минути, сравнявайки спомените си за албатроса с описанията им за случилото се.

Ейприл ококори очи, когато в съзнанието й изведнъж се появи нова възможност — една доста странна мисъл, която я накара да изскочи веднага изпод душа. Погледна часовника си и започна да пресмята разстоянието до летището. Тревожеше се дали времето щеше да й стигне за една много важна поръчка, преди пристигането на брат й.

Център за ръководство на въздушното движение

Анкъридж, Аляска

8:05 часът сутринта

Ейприл спря взетата под наем кола пред будката на охраната на сградата на ФАА, готова да покаже шофьорската си книжка и лиценза си на пилот. Тъй като притежаваше такъв лиценз, беше необходима само молба по телефона и бърза проверка на досието й, за да получи разрешение да посети радарните помещения без прозорци в центъра. Пилотите са винаги добре дошли — така й бяха казали по телефона.

Ейприл излезе от колата си и пое към входа, където с протегната ръка я очакваше мъжът, с когото бе говорила.

— Госпожица Роузън? Аз съм Джей Симпсън.

— Да. Благодаря ви много, че толкова бързо уредихте всичко.

— Удоволствието е мое — отвърна той и я изгледа по начин, който потвърждаваше думите му. — Казахте, че искате да поседите малко и да погледате как се работи в даден сектор, нали така?

Тя кимна.

— Точно това не успях да направя, докато се обучавах за пилот в центъра в Сиатъл.

— Онзи в Евърет ли? — попита той, като очевидно я изпитваше.

— Всъщност той се намира в Обърн — отвърна тя и се усмихна като видя доволната му физиономия.

Симпсън й връчи пропуск и я поведе през няколко тежки врати към главната диспечерска зала, която бе потънала в полумрак. В нея бяха подредени компютри с ярки екрани, които следяха буквално целия въздушен трафик над щата Аляска.

— Сигурно вече знаете основните неща за нашия въздушен район? — попита я той.

Ейприл кимна с усмивка.

— Знам, че ръководите полетите южно от Кетчикан чак до около седемдесет градуса северна ширина, до Коцебу и Ноум и Беринговия проток на запад и до канадското въздушно пространство на изток.

— Точно така — рече той и й връчи малка брошура. — А тук ще намерите статистическите данни, ако са ви необходими.

Двамата тихо застанаха зад един от екраните и изчакаха докато диспечерът приключи с предаването на един самолет на „Аерофлот“ на съседния сектор. Тогава Симпсън го потупа леко по рамото, мъжът се извърна и се изправи с усмивка, а Симпсън подаде на Ейприл слушалки с микрофон и я включи към системата.

— Казвам се Ръсти Бах, мис Роузън — рече диспечерът.

— Наричайте ме Ейприл, моля. Имате ли нещо общо с писателя? С Ричард Бах?

— Би ми се искало, но нямам.

Не забеляза пръстен на лявата му ръка, което, предположи тя, отчасти обясняваше нейното тъй ентусиазирано посрещане.

— Седни, Ейприл.

Тя го остави да й обясни сложнотията на сектора от въздушното пространство, в който работеше, доволна вътрешно, че той покриваше района на Валдес и морските пътища южно от него. Непрекъсната процесия от самолети на американските компании „Аляска“, „Делта“ и „Америкън“, както и чуждестранни самолети, машини на ВВС и частни и корпоративни аероплани се движеха в различни посоки върху екрана, всеки придружен от квадратче с информация за височина, скорост и поддържания курс.