Джон Нанс - Операция „Скайхук“

Чу се поредица от прещраквания и Бен мислено кимна, след като огледа масата.

„Добре, така трябва да бъде“ — помисли си той. Вкара нова серия от команди, след което се чуха нови превключвания, пак в пълно съответствие с начина, по който би трябвало да сработи програмата.

„Да видим сега дали ще се подчиниш на командата да си седнеш на меките части и да отдадеш управлението“ — помисли си той, след което набра още няколко команди. В резултат би трябвало след няколко секунди да се чуе изключването на четири предавателя — знак, че системата е предала управлението на пилотите.

Но вместо това изгаснаха лампите в лабораторията.

„Какво става, по дяволите?“ — запита се Бен. Осветлението на тавана и настолните лампи на работните места бяха изгаснали, но компютрите продължаваха да работят с аварийното захранване, не се чуха и звуците от изключването на предавателите.

Бен взе едно джобно фенерче и отиде до масата на релейните станции, за да се убеди, че не се бяха изключили.

Чу шум, идващ откъм вратата на лабораторията и вдигна глава, опитвайки се да разбере кой беше там в тъмнината.

— Ало?

— Бен, върви си у дома — чу гласа на Линдзи Уайт.

— Линдзи! Тук току-що токът изгасна.

Тя вървеше към него, като внимателно си проправяше път около бюрата и работните станции. Изведнъж блесна силна светлина и тя насочи лъча на голям фенер към брадичката си, досущ като разказвачка на легенди за призраци в лагерна палатка.

— В-ъ-ърви-и си у дома-а-а-а, док-тор Коу-ул! — рече тя с престорено зловещ глас на призрак.

— Добре, Линдзи — изкикоти се той.

— Така ви се пада, софтуерни чудовища! — Тя изгаси фенерчето и продължи с нормален тон: — Само прекъсвачи на осветлението за вас!

— Ти ли спря тока?

Тя кимна и той я видя как се усмихва в полумрака.

— Ако не мога да те прогоня по един начин, ще опитам друг. Върви си у дома и поспи малко.

— Изкара ми акъла, Линдзи. Тъкмо правех тест на системата.

— Е, ако ми дадеш дума, че ще изчезнеш оттук до десет минути, ще ти пусна малко променлив ток сто и десет волта 4 4 В САЩ токът за битови нужди е 110 волта. — Б.пр. да си поиграеш с него.

— Каза го досущ като електроинженер.

— Много обичам да ми говориш цинично — рече тя и тръгна отново към вратата. — Сериозно говоря, Бен.

— Окей. Обещавам.

— Добре. Имаме още цели два дни и Т-образен лост. Лека нощ.

— Лека нощ, Линдзи — рече той, благодарен, че не го попита докъде е стигнал.

Лампите светнаха отново и Бен отиде до компютъра, за да рестартира програмата, сетил се отново, че не чу шум от изключването.

„Чакай малко — рече си той, — системата изобщо не изключи. Програмата спря, точно когато проблемът бе очевиден.“

Мигом се развълнува. Ако можеше да замрази програмата като знае кой точно ред от кода й е предизвикал спирането и отказът й да отговори на командите и ако я копира точно в този й вид, би могъл да открие и изчисти проблема само за час-два.

Отдръпна се от масата, сърцето му се разтупка силно, докато обмисляше възможностите. Знаеше, че Линдзи не се шегува. Не се съмняваше, че след час ще провери при охраната дали си е тръгнал.

Но не можеше да остави работата си за сутринта. Хиляди неща можеха да се случат с онези безброй електрони, които прехвърчаха в силициевата памет на компютъра. Ключът на решението бе в ръцете му и той трябваше да действа веднага.

Бен извади бележник и си записа компютърните команди, които щяха да копират точно онова, което му бе нужно от спрялата програма на прототипа. Провери записаното отново, за да е сигурен, че в него нямаше нещо, което да съсипе програмата или да промени подредбата на файловете, след което стартира процеса.

Шумът на въртящите се твърди дискове достигна до слуха му, докато наблюдаваше информацията на екрана. Копирането отне две много дълги минути, след които на екрана светна потвърждението, че всичко е наред. Бен прехвърли свалените файлове на CD и седна дълбоко замислен пред компютъра си. Професионално самоубийство щеше да бъде да излезе от сградата с CD или какъвто и да било друг носител. Но Бен отдавна знаеше за неразкрит пробив в системата. Внимаваше много някой друг да не го открие или използва, но имаше начин да накара главният твърд диск да изпрати нещо чрез точно определен сериен порт на един-единствен компютър в лабораторията. Извади клетъчния си телефон и го включи, като едновременно се стараеше да си спомни дали неговата „система“ би могла да бъде активно прехваната от апаратурата на контраразузнаването.