Джон Нанс - Операция „Скайхук“

— Уолтър…

— Извинете — прекъсна го със сумтене Харисън, — аз ви оказах уважението да използвам официалната ви титла на командир от гражданската авиация. Бъдете така добър да сторите същото с мен и да ме наричате „господин Харисън“. Не ме познавате, а мен ме обижда употребата на малки имена и говоренето на „ти“.

Джордж Микулски се размърда неловко на стола си, питаше се как да поеме отново нещата в свои ръце, но Харисън не му обърна внимание.

— В такъв случай защо да не ви наричам просто „инспектор Харисън?“ — попита Арли с целия сарказъм, на който бе способен. — Или предпочитате „Ваше превъзходителство“?

— „Господин“ ще свърши работа. Ето какво искам да ви попитам. Вие казвате, че сте се снижавали, за да запазите визуалния характер на полета. Действали сте съгласно глава деветдесет и първа на ФПЛ, така ли?

— Да.

— Тогава колко високо над вас бяха облаците, господин командир? Предполагам, че знаете правилата за визуалните полети.

— Облаците се намираха на повече от предписаните сто и петдесет метра над мен — отвърна Арли с още по-твърд тон. — И аз, знам правилата, както съм убеден, че и вие ги знаете, инспектор Харисън. Съгласно ФПЛ глава деветдесет и първа, точка сто петдесет и пета, изискването да се лети на височина под четиристотин метра е да имаш просвет от сто и петдесет метра под и триста и трийсет метра над себе си, както и шестстотин метра свободно пространство встрани от себе си, като нощно време видимостта трябва да е минимум три сухопътни мили, според новото определение „G“ за въздушно пространство. Пропуснах ли нещо?

— Не… само че как така сте могли да бъдете толкова ниско над водата при влошаващи се условия и да продължавате да смятате, че спазвате ФПЛ, след като е било тъмно и сам признавате, че не сте могли да видите нищо?

— Какво? Определено не съм признавал, или казвал, че не съм могъл да видя нищо, докато не навлязох в онази мъгла в последния миг. Това бе неочаквано, а дотогава имах абсолютно пълна видимост според правилата.

— Добре, господин командир — продължи Харисън, — вие предполагате, че сте изгубили перо на витлото, но не е ли възможно облаците просто да са ви притискали надолу и да сте продължили да се спускате, без да разберете колко ниско се намирате, докато не сте забили крило във водата?

— Не, по дяволите! — Арли Роузън се изправи рязко в седнало положение и потрепери от болката в главата; след това впери поглед в инспектора от ФАА и насочи леко потреперващ показалец към него. — Искам да запомните това веднъж завинаги, Харисън. Аз правех точно това, което казах, че съм правил, на онова място, по онова време, и точно така, както казах, че го правя! За какъв се мислите, по дяволите, да идвате тук и да ми подхвърляте някакви шибани обвинения без ни най-малки основания в тяхна подкрепа?

Харисън се разсмя и започна да затваря малката папка с бележник, която държеше. Върху страницата нямаше никакви бележки.

— Най-добрата защита е нападението, а, Роузън? Не се безпокойте, ще събера фактите, че сте летели прекалено ниско над водата, в което съм убеден.

— Прекалено ниско ли?

— Виждал съм го хиляди пъти. Прекалено самоуверен пилот с частен самолет, който преминава границите на визуалния полет. Вие сте били с водосамолет, в крайна сметка, ФАА не се вижда никъде наоколо, а искате да стигнете до местоназначението си и не давате пет пари колко ниско са облаците над главата ви, стига да сте във въздуха и да виждате водата под себе си.

— Това е абсолютно невярно! Да не споменаваме факта, че щом сте толкова дяволски опитен, трябва да знаете, че пилотите, които правят това, го правят, защото нямат сертификати за летене по уреди и нямат друга алтернатива. А аз имах алтернатива!

— Да де, добре разбирам, че трябва да си изградите добра защита за пред застрахователната си компания, но пред ФАА това няма да мине.

— Какво? — рече Арли и върху лицето му се изписа шок.

Ейприл пристъпи към леглото, застана между баща си и инспектора от ФАА и вдигна длан, за да му даде знак да престане.

— Това бе достатъчно, господине. Махайте се веднага от тази болнична стая.

— Госпожице Роузън, не разговарях с вас — отвърна Харисън, все още впил поглед в Арли.

— Внимавай как разговаряш с дъщеря ми, негоднико! — не издържа Арли. — И, както тя каза, измитай се веднага оттук!

Джордж Микулски се бе изправил, очевидно объркан, облещен, опитваше се да измисли как да се измъкне по най-бързия начин от тази конфузна бъркотия, в която спътникът му от ФАА бе превърнал разпита. Но Харисън пристъпи към края на леглото и физически му препречи път, насочил пръст към Арли Роузън.