Джон Нанс: Операция „Скайхук“

— Сигурна ли си, Грейси?

— Да. Абсолютно. От най-високо място знам.

— Защото тук сме въоръжени и в безопасност.

— Въоръжен ли си?

— Да.

— Командире, махайте се веднага оттам! Отлитайте незабавно. Не можете да носите оръжие там, освен ако не сте успели по някакъв начин да регистрирате в митницата ловна пушка, а аз не искам да ви вадя под гаранция от някой арест в провинцията.

Сиатъл, щата Вашингтон

Четири дни по-късно

Грейси много добре знаеше, че не бива да си вади заключения от тона на Бен Джансън, но бе радостно, че молбата й да я приеме след завръщането й от Сиатъл бе тъй радушно приета.

Тя пое по кръглото стълбище от своя етаж, зави покрай огромния кабинет на Джансън. Питаше се дали Бен Джансън бе прочел внимателно имейла с докладната й, изпратена от Вашингтон, в която се съобщаваше с най-големи подробности за обаждането на Бърни Ашад.

— Виж ти, виж ти, Грейси! — рече Джансън. — Влизай. Завръщаш се от бойното поле, доколкото разбирам.

— Да, сър.

Джансън бе заобиколил писалището си, за да се ръкува с нея и да я потупа по рамото. Посочи й дивана, тапициран с тъмночервена кожа, и се настани в съседното кресло до ниската масичка.

— Разкажи ми какво се случи с делото на Роузън — рече той, усмихна й се, облегна се назад и сплете ръце зад главата си.

След като свърши, тя добави и факта, че останките изобщо не били у флота, а Джансън кимна, отпусна ръце в скута си и се наведе напред.

— Не се ли почувства малко глупаво? — попита той, усетил точно емоциите й.

— Да.

— Недей. Ние се стараем да постигнем най-доброто с фактите, с които разполагаме, а и аз бих стигнал до същото заключение.

— Благодаря ви, сър.

— Знам за всичко това малко повече, отколкото си мислиш — добави той, а усмивката му докара обезпокоителната мисъл, че може би някак си с жестовете и мимиките си тя бе издала държавната тайна, научена в Овалния кабинет.

— Наистина ли?

— Е, имам си някои приятели на по-ниско и на по-високо равнище, един от тях ми се обади онзи ден да ми съобщи, че една адвокатка от моята кантора изведнъж се явила пред него като буреносен облак. Каза, че си го преследвала на официална вечеря, нежно, но умело си му извила ръцете, получила си безпрецедентната чест да бъдеш включена в разписанието на апелативните дела в последната минута, нещо, което дори генералите в занаята не могат да постигнат, а след това си пледирала доста разумно.

— Съдия Уилямсън ?

— Точно така. Сандър Уилямсън. Следвахме заедно със стария нечестивец.

— Значи той ви се е обадил? — попита тя слисана, сякаш търсеше ново потвърждение.

Бен Джансън се наслаждаваше на мига и кимаше. Това бе или добър знак, или знак за предстояща екзекуция.

— Да, той ми се обади, така е. Каза, че някоя си Грейси О’Брайън се представила в съда спретната, добре подготвена, самоуверена, безстрашна и конкретна — все качества, на които той се възхищава. И каза, че си преобърнала съда с главата надолу, като си напомнила на съдиите нещо, което и тримата очевидно били забравили от години — че не само правото им да съдят като първа инстанция е равнозначно на апелативната им роля, но могат и да изслушват нещо толкова далечно, като молби за издаване на решение за временни ограничителни заповеди.

— Били са изненадани?

— „Смаяни“ е по-точната дума. Сандър нарече използването на този довод от твоя страна не как да е, а блестящо. Беше много впечатлен.

— Той разбрал ли е, че сме постигнали споразумение с ФАА да възстановят лиценза на командир Роузън?

Джансън отново се усмихна.

— Е, мога само да кажа, че е разбрал, че това е единствената причина, поради която можеш да отстъпиш и да подадеш молба за прекратяване на делото.

— Добре.

— Което е било много щастливо разрешение за теб и за клиента ти.

— Споразумението ли? Да, така беше.

— Не, всъщност, Грейси, искам да кажа, че фактът, че си получила възможността да искаш прекратяване, е била голям късмет и в друг план.

— Не разбирам.

— Ами, ти си принудила държавните власти на споразумение, защото са били убедени, че ще спечелиш и ще ги поставиш в неудобно положение. Но макар Сандър Уилямсън да е бил убеден, другите двама съдии са държали скрит коз. Според Сандър, те приели, че имат основание да разгледат иска ти и да издадат заповед, но не са били убедени в доказателствата ти. Казано с други думи, Грейси, ти щеше да загубиш.

Тя изведнъж усети как я обземат ледени тръпки. Бен Джансън продължи: