Джон Нанс: Операция „Скайхук“

— Пратих му съобщение. Забравила си, че той не отива никъде без пейджъра си.

Сряда, ден десети

Вашингтон, окръг Колумбия

По пладне

Отначало не можа да познае гласа на Бърни Ашад. Грейси притисна клетъчния телефон по-силно към ухото си; излизаха с Ейприл и Бен от сградата на федералния съд, навън вашингтонския обеден трафик гърмеше.

— Извинете, но пак да попитам: кой се обажда? — попита тя и приведе надолу рамене.

Ейприл забеляза това, улови Бен за лакътя и двамата се обърнаха да я изчакат.

— Тук е вашият клиент, госпожице О’Брайън — Бърни Ашад. Помните ли ме? Онзи с корабите.

Тя долови смеха в гласа му на фона на големия шум и веднага застана нащрек. Виждаше в съзнанието си намръщеното лице на Бен Джансън и побърза да потърси подходящ и безопасен отговор.

— Господин Ашад, мисля, че фирмата прехвърли вашите… дела на един от партньорите.

От другата страна отново се чу смях.

— Да, много добре знам, че Бен разправя небивалици за това, че съм озлочестявал всички жени в „Джансън и Прузън“, но мога да ви уверя, че това са пълни глупости. Но ако по някакъв начин съм ви накарал да се почувствате неудобно от моята покана за вечеря, госпожице О’Брайън, най-смирено се извинявам.

— Не е необходимо, сър.

— Вашият старши партньор се мисли за грижовен чичо, ангел-хранител и за монах, слети в едно.

— Е, много мило от ваша страна, че се обадихте…

— Почакайте, госпожице О’Брайън. Имаме една недовършена лична работа.

„О, не! Той въпреки всичко ще ми направи някакво предложение.“ Грейси усети как адреналинът нахлу в кръвта й.

— Става дума за самолета на вашия приятел, който се разбил в Аляска. Искахте да се опитам да ангажирам един от корабите си.

Облекчението подгони адреналина.

— О, да! Разбира се. Наистина съм ви благодарна, че го приехте присърце и моля да ме извините за това, че отправих неуместна молба към един клиент.

— Глупости. Но сега, след като успяхме, ни е необходим някакъв адрес.

— Моля?

— Трябва да ви се извиня, че толкова се забавих с обаждането. Всъщност обадих се преди няколко дни на Бен Джансън да говорим по друг въпрос и той ми три сол на главата, че съм имал похотливи намерения спрямо моята адвокатка. И тъй, всичко ми изскочи от ума и забравих да проверя какво е сторил моят капитан, та чак тази сутрин разбрах, че е успял.

— Успял ли? Не разбирам.

— Извадихме останките от самолета на приятеля ви. Госпожице О’Брайън, трябва да разбера къде да го доставя, след като моят капитан го е натоварил на баржа.

— Вие сте го извадили?

— Да… Нали това искахте?

Грейси се изправи объркана и погледна към Ейприл с широко отворени очи, като й посочи безмълвно телефона.

— Да… да, така е. Нямах представа, че това ще бъде възможно.

— Нямахме почти никакви затруднения. Нашият кораб се помотал около час, мисля, докато го вдигне на борда, след това продължил по разписание. Сега той е в пристанището на Такома и трябва да разтовари.

— Бихте ли ми казали номера си, ще ви се обадя до десет минути.

Той продиктува същия номер, който се бе изписал върху дисплея на телефона на Грейси, тя му благодари и затвори.

Облегна се на стената на съседната сграда, за да си поеме дъх. Обезпокоена, Ейприл бързо приближи към нея.

— Какво? Какво има?

— Те казваха истината, Ейприл.

— Кои?

— Държавните власти. Правителството. Аз едва не ги разпънах на кръст във Върховния съд, а те били невинни.

— За какво говориш, Грейси? — попита Ейприл, която я бе уловила за ръцете.

— Един от корабите на Бърни Ашад е извадил албатроса на баща ти от Залива на Аляска.

— Какво?

Грейси кимаше.

— Държавните власти изобщо не са го пипнали.

Гласът на Арли Роузън звучеше като музика в слушалката на клетъчния телефон на Грейси.

— Получих съобщението ти, Грейси. Наистина ли всичко свърши?

— Спечелихме! ФАА оттегля обвиненията си.

— Но как стана така?

— Не знам със сигурност — отвърна тя, грижливо подбирайки думите си. — Но мисля, че те просто се изплашиха на високо равнище как ще изглежда всичко това, ако грешат и ние спечелим делото.

От другата страна се чу уморена въздишка.

— Не мога да ти опиша колко съм ти благодарен.

— Къде сте, командире?

Последва колебание.

— Горе, в Канада. На западния бряг на остров Ванкувър. Някой ни преследваше.

— Чух за това. Но и то ще престане сега, независимо за какво е било.