Филип Шелби - Разплата

Тя отстъпи назад, уж за да направи място на приклекналия Стюарт да се изправи, но всъщност за да провери това, което я интересуваше.

— Ето тук можете да го оставите, госпожо.

Стюарт посочи към металния кожух за папки, който той измъкна от гнездото до най-долното чекмедже.

— Благодаря ви, господин Стюарт.

Рейчъл премести кафявия плик в лявата си ръка, като нарочно го обърна наопаки, за да могат както Стюарт, така и Джоунс да обърнат внимание на печатите с червен восък, преди да коленичи и да го напъха в кожуха. Плъзна го бавно, така че в последния миг да може — с върховете на пръстите си — да стисне незабелязано, но достатъчно силно накрайника на малката пластмасова туба, пъхната в плика.

Мъжът от охраната, който й се бе представил с името Джоунс, се измъкна от помещението на трезора точно когато Рейчъл беше готова да го напусне. От погледа й не убягна тревогата, изписана по лицето на служителя и си каза, че Стюарт го очакват неприятни мигове. Навярно Джоунс ще си поговори с него, насаме и сурово, относно правилата за безопасност при проникване в трезора.

Рейчъл натисна бутона на хронометъра си. Бяха изтекли двадесет секунди от момента, в който Стюарт беше затворил вратата на трезора и отново включил алармената сигнализация. Още половин минута изтече, преди те двамата да се върнат до писалището на Стюарт във фоайето.

Рейчъл му благодари за отзивчивостта и го попита къде може да намери телефонен автомат. Избра най-крайната кабина и се престори, че провежда разговор, докато следеше с поглед действията на Стюарт. Изчака минута и четиридесет и една секунди, преди да прекоси фоайето, за да се настани на едно от високите столчета пред бара в дъното.

Поръча си минерална вода, остави няколко монети в подноса пред нея и прибра в джоба си листа със сметката.

„Две минути и петдесет и осем секунди.“

От джазовия оркестър в отсрещния ъгъл на просторното фоайе долитаха звуците на приятната мелодия „Блусът на изпочупените мотоциклети“ на Блайнд Уили Мактел — приятно допълнение към разговорите на посетителите, насядали около десетината маси пред бара. Разнасяше се мирис на уиски, примесен с аромата на скъпи парфюми и пчелен восък от високите свещи в стъклени свещници, украсени в червено и синьо.

„Три минути и шест секунди.“

Рейчъл допи минералната вода и преглътна с усилие. От вълнение обаче гърлото й отново пресъхна. Но успя поне да укроти ръцете си. Знаеше, че всичко ще бъде наред само ако не издаде нервността си.

„Три минути и четиридесет и осем секунди.“

Тя се насочи към писалището на Стюарт. Пред нея крачеха десетина китайски туристи като подвижен параван от китайска коприна, който я скриваше от погледа на Дж. Р. Стюарт. Всъщност, това нямаше значение — в момента той беше зает с компютъра.

„Три минути и петдесет и седем секунди.“

Внезапно Стюарт погледна надолу, някъде към скута си, като че ли се беше подмокрил. После скочи от стола, но тъй рязко, че едва не го прекатури. Затича се по коридора към задните помещения. Рейчъл се напрегна. За да настигне Стюарт, тя пресече пътя на някаква разхождаща се наоколо охранена двойка и си спечели неприязненото изхъмкване на дамата. Между тях останаха само десетина крачки.

Служителите зад гишето за регистрация я изгледаха учудено, когато тя прекоси зад ъгъла, но никой не й извика, нито се опита да я спре. Рейчъл навлезе в коридора и видя, че вратата към помещението на трезора зее отворена. До слуха й достигна шумната караница между Стюарт и Джоунс, после изтракването на външната метална решетка. Но не успя да надуши дим.

„Четири минути и двадесет и две секунди.“

Скромната доза барут, който тя бе измъкнала от „Малкия Уили“, бе изгоряла за по-малко от половин минута. Димът напусна кафявия плик през миниатюрните отвори, а чувствителните сензори в трезора веднага задействаха пожарогасителната инсталация, която започна да отделя газ „Ксалон“ (съдържащ въглероден двуокис и други газове за бързо гасене на пожари). В същия миг сензорите изпратиха сигнали до писалището на Стюарт и в помещението на охраната, т.е. към пулта на Джоунс. Но тези сигнали останаха незабележими за гостите на хотела — не беше се включила сирената, което подсказа на Стюарт и Джоунс, че в трезора още няма истински пожар. Не беше изключено алармената сигнализация да беше се задействала по погрешка.

— О, по дяволите!

Рейчъл надникна към ъгъла на помещението и видя, че вратата на трезора беше вече разтворена, а пожарогасителите — изключени. Стюарт и Джоунс, задавени от газа, се закашляха почти едновременно и се отдръпнаха от вътрешността на трезора, все още гърбом към Рейчъл. Джоунс пръв връхлетя върху нея, но в следващия миг политна, с очи, зачервени от дима.