Филип Шелби - Разплата

Разбира се, след като Логан Смит откриеше Рейчъл Колинс и информаторите, той и Колинс не биваше да остават живи, защото първото, с което щяха да се заловят, щеше да бъде да отмъстят за Моли Смит. Инженера трябваше да се погрижи и за тях.

Едва тогава ще мога да си отдъхна, каза си Естърхаус.

Съдията допи уискито си и внимателно остави чашата на подноса. Усещаше гърлото си стегнато. Очите му се насълзиха. Алкохолът винаги му действаше така. Но все пак му помагаше да скрие от очите на околните разкъсващите го съмнения…

В Сан Франциско късметът се усмихна на Рейчъл. Тя паркира взетата под наем кола на паркинга, запазен за гостите на хотела към летището, след което побърза да разглоби пистолета си. Напъха частите в платнения сак, преди да го изпрати до Вашингтон като колет по пощата. Когато приключи с подготовката, младата жена окачи ключовете от колата на арматурното табло и затръшна вратата. След ден-два охраната към хотела ще се заинтересува от изоставения автомобил. Ще проверят в компютъра на рецепцията, където се регистрират не само гостите на хотела, но и номерата на колите им. След като не открият номера на колата, ще повикат пътната полиция, които от своя страна ще се свържат с агенцията за отдаване на автомобили под наем.

Рейчъл избра този хотел, защото наблизо се намираше филиал на банката „Уелс Фарго“. Вместо да показва паспорта си на чиновника зад гишето, тя постави абонаментната си карта за пряка речева връзка с компютъра на банковия клон. Обаче сумата, която искаше да изтегли, се оказа над лимита, за който беше програмиран автоматът, така че Рейчъл все пак не можа да избегне разговора с чиновника. За щастие, той не й поиска документ за самоличност — стори му се излишно, след като автоматът беше свършил вече това вместо него — само я попита в какви банкноти да бъде осребрена сумата. Рейчъл знаеше, че не е много разумно да пътува с толкова едра сума в брой, но не искаше да спира някъде по пътя за допълнително теглене. На всичкото отгоре, тегленето на пари се усложняваше, ако се извършва извън щата Калифорния, в който беше регистрирана нейната банкова сметка. Банката „Уелс Фарго“ 10 10 Уелс Фарго Нешънъл Банк със седалище в Сан Франциско, е петата по размер на активите (100 милиарда долара) банка в САЩ. — Б.пр. беше прочута с либералното си отношение към клиенти, изпаднали в затруднение. Рейчъл Колинс беше стар клиент. Притежаваше кредит близък до максималната сума. Чиновникът първо провери кредитния й лимит, след което помоли Рейчъл да изчака няколко минути, за да бъдат преброени пачките с банкноти.

От банковия клон Рейчъл се отправи към хотела, за да вземе автобуса до терминала. След като премина през гишето за паспортна проверка, тя си купи дъвка и тъмни сенки за очи от първия павилион, който се изпречи пред нея в залата за заминаващи пътници. Веднага след това се скри в дамската тоалетна. Постави обилен слой от сенките под очите си. Разроши смело косата си, за да заприлича на хипи. С помощта на дъвката долната й устна се изду до неузнаваемост. Така „издокарана“, с мръсното сако, с опърпан сак и стари ботуши, тя спокойно можеше да мине за закъсала стопаджийка, кой знае защо пръкнала се на летището след многочасово киснене по магистралите, водещи от бадемовите плантации в централна Калифорния към Сан Франциско.

Вече бяха повикали пасажерите за директния полет до летище „Дълес“ във Вашингтон, когато Рейчъл се изправи пред гишето за проверка на билетите, стиснала няколко стотачки в шепата си. Служителят я изгледа състрадателно и промърмори дежурните въпроси, докато подпечата билета й. Въобще не си направи труда да й поиска документ за самоличност.

Самолетът, изпълняващ директния полет Сан Франциско — Вашингтон, прелиташе вече над забележителните архитектурни паметници в столицата, когато слънцето изскочи иззад облаците, за да залее отново, за последен път преди залеза, горните етажи на по-високите сгради с ослепителните си златисти багри. Рейчъл се успокои. Никой не й обръщаше внимание — всички пътници притиснаха носове към плексигласовите люкове, за да се насладят на гледката с възторжени възклицания. Тя самата не видя нищо, освен мрачната гледка към гробището Арлингтън, чиито кръстове й заприличаха на току-що покълнали цветя. На места последователността на идеално опънатите редове се нарушаваше. Може би там имаше пресни гробове и почвата още не беше се слегнала. Както гроба на Моли, въздъхна Рейчъл и спусна сенника над прозорчето.