Естърхаус подаде на Логан Смит шест прошнуровани листа от фотокопиран ръкопис. Съдията разбра, че Логан веднага позна почерка на Моли.
— Това е единственото, което намерихме като документация по последните й разследвания. Поне засега не сме открили нищо друго.
— А къде точно го намерихте?
— В нейния банков сейф. Заедно със свидетелството й за раждане и с други важни документи. Съжалявам, но не можехме да чакаме пристигането ви, за да поискаме вашето разрешение.
Логан само кимна, облегна се на стола и започна да чете. Всички подробности издаваха характерния стил на Моли — сбит, подреден, логически последователен. Единствената особеност в този текст беше прекалената употреба на въпросителните знаци. А също и кодираното означение с господин X и госпожица Y — явно Моли беше решила да бъде крайно предпазлива. Навсякъде, където ставаше дума за двамата информатори, понятията бяха така кодирани, че читателят да не може да се досети къде работят и живеят тези хора, как са се свързали с Моли, как е решила Моли да ги използва за целите на разследването.
— Нещо говорят ли ви тези редове? Можете ли да се досетите за имената им?
— Не.
Естърхаус не беше изненадан. Имената Коупланд и Ъндъруд нито веднъж не се споменаваха в записките на Моли, защото навсякъде бяха подменени с кодовите им означения. Инженера, който пръв беше прочел тези бележки, изрично беше настоявал да бъдат изтрити от страниците, защото не искаше Логан Смит да открие информаторите. Планът му беше да повикат на помощ Логан Смит и да му дадат широки пълномощия да разследва смъртта на сестра си. Инженера очакваше Логан Смит да открие следите на Рейчъл Колинс, която пък да го отведе до скривалищата на двамата информатори. Тогава Коупланд и Ъндъруд ще станат лесни мишени и ще бъде възможно да се пристъпи към финалната фаза.
— А какво ще ми кажете за това лице? — попита съдията Естърхаус и посочи към една от страниците.
— Рейчъл? Моли я въведе в професията. Не съм се срещал с нея, но съм я виждал на снимки с Моли.
— Много ли бяха близки?
— За нея Моли беше като по-голяма сестра. Доколкото си спомням, Рейчъл е доста своенравна личност. Предполагам, че са си приличали по характер с Моли.
— Като младши военен следовател Рейчъл Колинс е била пряк помощник на майор Моли Смит, но е действала почти винаги извън кабинета й. Смятате ли, че покойната ви сестра се е доверявала на Колинс?
— Дотолкова, доколкото въобще се доверяваше на колегите си.
Логан Смит му върна листата. Не искаше повече да ги държи в ръцете си, защото разбираше, че написаното в тях може би бе довело до смъртта на Моли.
— А къде е сега Рейчъл Колинс? — попита той.
— Именно това се надявах да узная от вас — отвърна Естърхаус. — Но съм длъжен да ви информирам, че преди да ви задам този въпрос, се разпоредих да я търсят навсякъде, където има вероятност да бъде открита. Но от нея няма и следа. Тя не се обади, макар че е изключено да не е научила за гибелта на майор Смит, след като новината беше разпространена от всички медии.
— Но ако и тя е била убита?
— Не вярваме. Нека да разсъждаваме логично — убиецът е можел да скрие тялото на Моли Смит, но не го е направил. Оставил го е там, където го открихме, и то доста бързо. Ако след това е тръгнал по следите на Колинс и е успял да я убие, защо още не е открито нейното тяло?
Логан Смит беше принуден да се съгласи с логиката на съдията.
— Следователно, искате от мен да открия Рейчъл Колинс — изрече той.
— Само тя би могла да знае имената на двамата информатори. Надяваме се да се досетите за нещо, за което ние и не подозираме. Някакви подробности, за които Моли може да ви е споменавала…
— Какво предприехте, за да я откриете?
— Специален отряд от Военната прокуратура от Форт Белвоар се занимава с кредитните й карти. Имаме записи от разговорите, провеждани от кабинета на Моли Смит. Изпратихме един от най-опитните агенти в Кармел, Калифорния, където се намира къщата на Рейчъл Колинс. Но не вярваме, че ще успее да попадне на следите й.
— Звучи ми така, сякаш сте завардили всички възможни изходи.
— Не съм привърженик на крайните оценки. Зная, че убиецът на Моли Смит не разсъждава по този начин. Очевидно всичко зависи от това дали вие пръв ще откриете следите й.
Естърхаус придърпа стола си по-близо до стола на Логан Смит.
— Очаквах да науча много повече от този разговор. Но сега ми се струва, че е възможно да знаете нещо, за което дори и вие самият не си давате сметка. Ако прочетете още няколко пъти записките на Моли Смит, може би ще успеете да откриете нещо между редовете. Може би ще си спомните какво ви е споменала тя за Рейчъл Колинс, някакви третостепенни подробности, на които тогава не сте обърнали внимание. Или лични ваши наблюдения и впечатления, от които да извлечем указания къде може да се е укрила Колинс и как реагира в екстремни ситуации.
Читать дальше