Филип Шелби - Разплата

— Добро утро, Логан. Най-добре ще е веднага да вземеш един душ.

Но той въобще не помръдна и тя продължи насмешливо:

— Хайде, ставай, не си първият гол мъж, който се е изпречвал пред погледа ми.

Логан Смит изсумтя недоволно, но все пак се измъкна от леглото. В притихналата спалня отчетливо отекна прещракването на спусъка на пистолета му. Мъжът се протегна и разтърси глава като мокро куче, изскочило от реката.

— Какво толкова спешно има?

— Първо душа! — заповяда Люсил.

Тя отиде в кухнята, за да стопли вода за чая в микровълновата печка. Предпочиташе да му поднесе чаша портокалов сок или нещо подобно, за да го ободри, но хладилникът беше празен. Е, поне беше грижливо почистен.

Когато се появи отново, Логан Смит вече беше облечен в джинси, наметнал тъмносиньо сако върху фланелката, обут в скъпи, чисто нови маратонки. Люсил реши, че вече е готов да се качи на хеликоптера. Небрежният рус перчем му придаваше по-младежки вид, отколкото на повечето мъже на четиридесет и една. Логан Смит беше загорял и отслабнал с няколко килограма след многодневното преследване на бандата на Джон Майкъл Райт из скалистите каньони. Но очите му, както и преди, гледаха зорко и изпитателно — той не пропусна да изпробва силата на погледа си върху Люсил. Това беше негов специалитет. Преди всяка нова задача, както кучето първо души следата, преди да се втурне напред, и той се мъчеше да добие предварителна информация.

Люсил пусна няколко кубчета лед, за да охлади чая, след което добави солидна доза мултивитамини, достатъчна да възстанови силите дори на състезателен кон. Той изпи чая, без да откъсва поглед от лицето й.

Люсил взе празната чаша, остави я в умивалника, върна се на масата при него, предпазливо пое дланта му в своята и тихо промълви:

— Моли… Моли е била убита, Логан.

Люсил усети как ръката му се вледени. От гърлото му се изтръгна само неясен стон. Тя стана и го поведе към всекидневната. Логан съкрушено се отпусна на дивана.

— Трябва да прочетеш това — рече Люсил и му подаде някаква папка.

Докато той прелистваше листата вътре, Люсил подготви видеокасетофона, обърна глава и го изгледа през рамо, за да провери дали чете съдържанието на папката. После постави някаква видеокасета в плеъра и се приготви да натисне копчето.

Тя отново го погледна. Той беше застинал като камък, само в очите му блестяха още сълзи, стичащи се по следите на вече засъхналите. Клепачите му потрепваха неспокойно, скривайки две свръхдалечни звезди от незнайна галактика, готови всеки миг да избухнат.

— Включи го — едва чуто прошепна Логан Смит.

Записът беше изпратен от отдел „Убийства“ към полицейското управление във Вашингтон, с кадри от местопрестъплението в училището в Джорджтаун. Предния ден в сградата на ФБР в Лос Анджелис се беше разгорял ожесточен спор — дали ще е разумно да се показва на Логан Смит пълния запис от убийството на сестра му. Надделя мнението на Люсил Паркър, която все пак го познаваше най-добре, че опитният детектив веднага щеше да открие корекциите в записа. И неминуемо ще се нахвърли с ярост върху Люсил. Най-вероятно беше Логан упорито да настоява да му покажат оригинала, за да се опита да открие някаква улика, останала незабелязана от колегите му.

Той изгледа безмълвно всички кадри, като накрая я помоли да му покаже още веднъж целия запис. Издържа до края на касетата, ала след последния кадър заклати глава, шепнейки отчаяно: „О, Моли, Моли…“.

Люсил разбра, че трябва да направи нещо, за да го извади от депресията.

— Имаш билет за полета до Вашингтон. Без междинни кацания. Поне това можем да направим за теб. От теб не се иска нищо, освен да се качиш на самолета. Уредих там да те посрещнат, на летище „Нешънъл“. Дори и костюм ще получиш…

— Костюм? За какво ми е костюм?

— За да те отведат направо в Белия дом.

— Защо?

— Моли е проникнала доста надълбоко, заради което именно е и била убита. Смъртта й е разтревожила доста влиятелни личности. Но хайде, нямаме много време! Ще ти разкажа подробности, докато пътуваме към летището.

Логан се изправи и усети как стените се завъртяха пред очите му. Пое си дълбоко дъх, после още веднъж, за да се съвземе. В дясната си ръка още стискаше някакъв къс хартия.

Той погледна към пликчето в дланта си, напипа хапчетата вътре и в този миг чу шепота на Люсил: „Съжалявам, Логан, толкова съжалявам…“.

Тя проследи погледа му и прочете неизказаната мъка в очите му. Люсил се приближи до шкафа с книгите, протегна ръка към оставената отгоре снимка на Моли Смит в сребърна рамка — в парадна униформа, на брега на океана. Обърна портрета и прочете посвещението на гърба: „На моето братче, който никога не се отказва да ме следи. С любов, Моли“.