Филип Шелби - Разплата

Съобщението в „Сан Франциско Кроникъл“ приключваше със становището на Военната прокуратура: „Нямаме коментар“. Това означаваше, че във Форт Белвоар нямат представа кой е убиецът. Още една причина да търсят под дърво и камък Рейчъл Колинс, младши военен следовател втора степен.

„Ако се обадя във Форт Белвоар, какво ще им обясня? Че Моли е правела тайно разследване относно гибелта на генерал Норт?“

Внезапно тя си спомни думите на Моли: „Не вярвах, че това… това, което се случи с Норт, има пряка връзка с военните. Но сега не съм толкова сигурна. Не зная колко нагоре се простират нишките на този заговор. Не зная кой друг е замесен“.

Рейчъл стисна главата си с две ръце и притисна пръсти към слепоочията си, за да прогони пулсиращата болка.

„… колко нагоре се простират…“

Само с тези лаконични думи Моли беше пресякла опита на Рейчъл да й помогне. Следователно, сега тя не трябваше да се свързва с отряда, който щеше да се заеме с разследването около смъртта на Моли. Нито можеше да се върне във Форт Белвоар — нали Моли подозираше, че тъкмо оттам започва веригата на заговора.

„Е, добре, но тогава… тогава какъв е изходът?“

Усети ледена тръпка да пронизва тялото й. В спомените й нахлуха откъслечни сцени от лекциите за начините на действие в критични ситуации. Първо беше длъжна да се заеме с анализа на всичко, случило се напоследък, да подреди фактите в стройна последователност, да съумее да изтласка емоциите от съзнанието си, за да не я застигне злокобната участ на Моли.

Но имаше още нещо важно, за което в никакъв случай не биваше да забравя. След смъртта на Моли Смит не само тя внезапно бе осиротяла. Някъде там, далеч оттук, се укриваха още двамата свидетели, хора невинни и треперещи от страх за живота си, изгубили единствената си връзка със света.

„Разкри ли му имената им, Моли? За бога, дали е успял да ги изкопчи от теб?“

Рейчъл си припомни лицата на Коупланд и Ъндъруд — той, доста арогантен, а тя — примирена, сломена от коварството на хората около нея. Ако куриерът е държал достатъчно дълго Моли в плен, не е изключено да е успял да изтръгне от нея имената и адресите им. Нима вече пътува към Атланта или Финикс?

„Не бива винаги да си мислиш най-лошото, хлапе.“

Това обръщение — „хлапе“ — изскочи от спомените й спонтанно, без въобще да го бе очаквала. Така я наричаше баща й, дори и след като тя вече беше достатъчно голяма, за да се отнася с нея като с невръстно момиченце.

Веднъж баща й се върна вкъщи късно през нощта, след като беше празнувал с колегите си в местния офицерски клуб. Рейчъл, тогава само на дванадесет години, едва не припадна от уплаха. Баща й внезапно се наведе над нея и политна. Тя едва успя да го задържи и да му помогне да легне на дивана, задушавана от силния мирис на уиски. Рязко отвърна глава, когато се опита да я целуне по бузата, докато бъбреше несвързаните си благодарности…

„Хлапе… Да, хлапето трябва да предприеме нещо. И то веднага!“

Точно в този миг Рейчъл си спомни, че Моли имаше сърдечни проблеми. Мозъкът й отново запулсира. Ако куриерът беше решил да я измъчва, за да узнае тайните й, може би тя е издъхнала в ръцете му, без да каже нито дума. Да, навярно точно това се бе случило — заради слабото й сърце той нищо не е успял да изтръгне от нея.

„Коупланд и Ъндъруд са в безопасност, докато не научат от журналистите за смъртта на Моли. Ако напуснат квартирите си, веднага ще привлекат нечие внимание. Ако вече не са го направили. Но аз… аз не бива да им позволя да постъпят така! Разбира се, че ще ги предупредя… ако той вече ме е изпреварил?“

Рейчъл отново се опита да анализира всичко, което й беше известно. И неизвестно. Моли би трябвало да е укрила някъде бележките си относно разследването за гибелта на генерал Норт. Но къде може да е това място?

Не в компютъра. Но тогава къде? В някакъв сейф, укрит на сигурно място? Не, това би създало доста усложнения, ако се наложи да ги премести другаде. Тогава в банков сейф? Прекалено очебийно.

Сепна я още една мисъл — всички възможни скривалища може би вече са проверени от отряда, който разследва обстоятелствата около смъртта й.

Трябваше отново да прехвърли в паметта си всичко, казано при срещите и разговорите им. Те двете бяха толкова близки… В отряда, разследващ убийството, може би няма да включат жена. А тъкмо това щеше да бъде най-важното предимство. Мъжете не са способни да схванат особеностите на женския тип мислене. Ще претърсят старателно всяко кътче в кабинета й, в апартамента й, ще преровят всички шкафове и чекмеджета. Но може би ще пропуснат нещо наглед несъществено, докато търсят само очевидните улики.