Филип Шелби - Разплата

Рейчъл насочи седана към скоростното платно и се лепна зад някакво БМВ. Беше по-разумно да не се обажда. Моли говореше не толкова на нея, колкото на себе си. Това й помагаше да се ориентира по-бързо в главоблъсканицата. Рейчъл неведнъж беше ставала свидетел на подобни сцени. В повечето случаи монолозите помагаха на Моли Смит да достигне по най-бързия начин до вярна хипотеза.

— Знаел е, че има касета със запис. И това е било много важно за него — продължаваше Моли. — Но защо? Защо? Не е било заради стрелбата в склада. Не. Тук се крие нещо друго. И то не защото Дън се е разприказвал в последните секунди преди да умре. От Дън се е очаквало да измъкне автоматите и гранатите, а не да държи речи. — Тя се обърна към Рейчъл: — Дън е споменал нещо пред теб. Нещо, свързано с тайната около смъртта на Норт.

— И защо куриерът се е притеснил от предсмъртното признание на сержант Дън?

— Защото… — Моли снижи тон, — защото не е трябвало Дън да се разприказва, при никакви обстоятелства, пред никого. Или поне така мисля. Очевидно куриерът не е бил уверен дали Дън не се е изпуснал пред теб. — Моли притвори клепачи. — Но може би целта му не е била само да наблюдава развоя на събитията. Не е изключено да е имал за задача да застреля Дън. Капитан Бърнс спомена, че Отрядът за бързо реагиране е получил няколко анонимни обаждания срещу сержант Чарлс Дън. Забрави ли? Какво би станало, ако тези сигнали са били съзнателно инсценирани, така че да принудят сержант Дън да се размърда, обезпокоен, че някой е надушил оръжейните му далавери? За да го подтикнат сам да изпадне в ситуация, в която ще е много вероятно да получи куршум в главата?

— Ала онзи куриер… може би авторът на анонимните сигнали… не е очаквал, че Дън ще окаже съпротива — възрази Рейчъл. — Никой не е предполагал, че Отрядът за бързо реагиране няма да успее да му щракне белезниците.

— Да! Именно затова той е бил там и е дебнел из засада… Мога да се обзаложа, че ако момчетата от отряда го бяха извели на рампата пред склада с белезници на ръцете, сержантът нямаше да живее повече от две-три минути. — Тя отново се обърна към Рейчъл. — Изясни ли ти се сега ситуацията? Той е знаел, че Дън ти е доверил нещо, и то нещо толкова важно, че си е заслужавало да държи Дън на мерника си. Ама че бъркотия, Рейчъл.

На Рейчъл й се стори, че усети земен трус. Но този път не й се обърна стомахът, както тогава в Калифорния, когато тектоничните пластове, някъде дълбоко в земните недра, се бяха сблъскали и нагънали. Не, сега сърцето й се сви от предчувствието за нещо тревожно, макар и още тлеещо под повърхността, нещо не по-малко коварно и опасно от кошмарното земетресение. И всичко беше започнало от случайното разкритие по време на операцията по залавянето на сержант Чарлс Дън, която изглеждаше толкова рутинна.

— Тази нощ ще преместя всичките си хора — процеди Моли. — Заповедта се отнася и за теб.

Рейчъл не можеше да си позволи да откъсне поглед от претоварения трафик, но с периферното си зрение продължаваше да следи Моли, макар и само от време на време. Много отдавна, още преди да срещне Моли Смит, тя се бе научила, инстинктивно да предусеща, когато човекът до нея се измъчва от нещо, скрито дълбоко в сърцето му, невидимо за останалите. Като че ли беше надарена с шесто чувство. И тъй като усетът й беше много по-фин и от най-прецизните детектори на лъжата, тя никога не оставаше изненадана от разкритията си.

Ето и сега Рейчъл беше сигурна, че Моли крие нещо от нея. А това подкопаваше както доверието между тях, така и готовността на Рейчъл да се подчинява безпрекословно на заповедите на Моли. Нима ще прибегне до увещания, до припомняне на дългогодишното им приятелство, за да я принуди да изпълни нарежданията на доверие, без да е наясно какво става. Това напомняше на изнудване, само че беше много по-перфидна манипулация.

— Моли, не мога ли да ти помогна с нещо? — предложи Рейчъл.

— Ако не си ме разбрала, ще ти го кажа направо — ти трябва час по-скоро да се махнеш оттук!

— Нима предполагаш, че куриерът ще се разтревожи дотолкова, че да реши да ликвидира твоите двама информатори? Разбира се, при условие, че ги открие.

— Той не знае имената им. Поне в това съм сигурна. Но не мога да рискувам да попадне на следите им.

— Може би този куриер работи за някой, който е организирал убийството на генерал Норт. И сержант Дън е бил една от пионките в играта. Но сега, след като Дън е мъртъв, куриерът може да реши, че е разчистил терена. — Рейчъл продължи, едва прикривайки раздразнението си: — Не мога да разбера защо не желаеш да ти помогна в разследването!