Филип Шелби - Разплата

Всичко това напълно се потвърждаваше от ласкавата характеристика, изготвена за курсант Рейчъл Колинс от майор Моли Смит.

Благодарение на съветите на Смит, само една година след завършването на школата, Колинс вече била повишена в чин сержант към Военната полиция. Напредвала бързо, успешно завършила курсовете за подготовка на военни следователи във Форт Рукър. Този път с най-високи оценки в целия випуск!

Близостта между двете жени се задълбочила още повече и прераснала в приятелство, за което Инженера предполагаше, че вече не се влияе от разликата в чиновете — засега Смит беше майор, докато Колинс беше само сержант. Наистина рапортите на Моли Смит относно службата на Колинс си оставаха изпъстрени с шаблонните армейски характеристики, но за проницателен ум като този на Инженера не беше никак трудно да чете между редовете.

И двете жени бяха претърпели по някое и друго интимно разочарование. Инженера не се изненада от провалите им в тази насока — животът на военните следователи с нищо не беше по-лек от живота на цивилните ченгета, белязан с трудности и тежки мигове. Естествено е, при такава обстановка, да се цени високо искреното приятелство. Всеки новак, попаднал във Форт Белвоар, независимо дали е мъж, или жена, е принуден да се адаптира по някакъв начин, но дори и да успее, пак няма да бъде приет радушно в затворената общност на следователите с пагони. Особено ако е жена, още повече неомъжена, защото не може да разчита на подкрепата на своя съпруг.

Инженера отклони поглед от екрана и се замисли. „Те явно са като две сестри. Всяка от тях се доверява напълно на другата.“

Очевидно Колинс е готова да влезе в огъня заради Моли Смит, да я брани, ако се наложи, дори и с цената на живота си. Всяка от тях познава превъзходно силните страни на другата, знае и слабите й места. Споделят всичките си тайни, всичко…

Инженера се сепна. Не, това не е точно така. Той знаеше нещо за Моли Смит, нещо, за което Рейчъл Колинс дори не подозираше. Но по-добре, че Рейчъл не го знаеше, защото точно тук не можеше да помогне на любимата си наставница. Тези сведения дори можеха да се окажат опасни за Колинс, ако отнякъде научеше за тях.

Като онзи Чарли Дън, например… Само с това, че умиращият сержант беше избрал Рейчъл Колинс за свой изповедник, вече я поставяше под заплаха.

Инженера замислено потропа с пръсти по касетата.

„Колко си споделила с нея, Моли? Колинс няма да е очарована, ако разбере, че си й спестила част от истината. Ще се почувства засегната, като всеки, на когото са отказали пълно доверие. Но ти вероятно не си й разказала всичко. Да, звучи логично. Само че бих искал да съм напълно сигурен.“

Инженера въздъхна. Не, Моли Смит не може да изтрие фактите от паметта на младата Колинс. Вместо това, тя вероятно е решила да включи Рейчъл Колинс в плановете си.

Най-после Инженера си позволи да се усмихне. Сега задачата му безкрайно се облекчаваше.

— Да, да, не съм забравила, че ми нареди да не ти задавам излишни въпроси, но… — предпазливо изрече Рейчъл, като рибар, замятащ въдицата със стръвта в неподвижната вода на някое закътано езеро.

Пътуваха по Балтимор Паркуей. Моли шофираше, без да намалява нито за миг скоростта, редувайки педалите за газта и спирачките. Преди малко колата беше напуснала междущатската магистрала на североизток от Вашингтон, за да се насочи към вътрешното пристанище и да продължи нагоре по Чарлс стрийт.

Седанът едва си пробиваше път сред трафика по оживените улици на Балтимор. Печеше безмилостно. Климатичната инсталация в купето работеше на максимална степен. Рейчъл се намръщи, сякаш измъчвана от главоболие. За втори път през последното денонощие трябваше да пропътува разстоянието между Балтимор и столицата.

Помисли си, че мълчанието на Моли е израз на съгласие.

— Знае ли някой друг, освен теб, че още разследваш обстоятелствата около смъртта на генерал Норт?

Моли не отклоняваше поглед от микробуса на службата за пътна помощ, който се движеше пред тях. Притесняваше се, че микробусът може внезапно да спре и тогава щеше да се наложи рязко да извие волана, за да избегне сблъсъка.

— Не.

— Няма ли да докладваш на Холингсуърт?

Генерал-майор Ричард Холингсуърт оглавяваше Военната прокуратура на САЩ. Като главен следовател във Форт Белвоар, майор Моли Смит имаше право на пряк достъп до генерала по всяко време на денонощието. Но, от друга страна, беше задължена да му докладва за всяка промяна в текущите разследвания.