Филип Шелби - Разплата

Тръгна към нея, олюлявайки се, но по-бързо, отколкото очакваше. На петата му крачка тя стреля още веднъж. Куршумът го прониза от упор, разпръсквайки кръв, плът и парченца от костите му, и издълба дупка колкото юмрук в стената зад гърба му.

Всичко се изясни, преди да са изтекли двадесет и четири часа след кървавата сцена на летище „Дълес“.

Трупът беше идентифициран като принадлежащ на Дейвид Макфейдън, канадски гражданин, с постоянен адрес в Хонконг, старши стюард към Паназиатските авиолинии през последните пет години. От авиокомпанията веднага предадоха служебното досие и медицинския картон на господин Макфейдън, за да докажат, че е бил образцов служител. Но при аутопсията му бе открит мозъчен тумор с размери на орех. От архивите изровиха подобен случай — Ричард Спек — серийният убиец на медицински сестри в Чикаго — беше страдал от подобно заболяване. След грижливи изследвания бяха доказани както приликите в мозъчните симптоми, така и аналогия в поведението на двамата престъпници.

Колкото до възрастната дама в инвалидната количка, взета за малко от Макфейдън за заложник, тя се оказа агент на ФБР под прикритие, изпратена на летището заедно с отряда за залавянето на Инженера. Но поради паниката, предизвикана от стрелбата, свидетелските показания за нея бяха смътни и противоречиви.

Медиите не свързаха инцидента на летището с убийството на Памела Естърхаус — висш служител от Министерството на правосъдието. Но източници, близки до Сената потвърдиха, че председателката на Комисията по федералната програма за защита на свидетелите се е намирала в сградата на Конгреса, когато узнала за смъртта на съпруга си, съдията Саймън Естърхаус. По пътя към болницата Памела Естърхаус била нападната от крадци. Имало признаци, че е оказала съпротива, но нападателите били безмилостни. Когато открили трупа й, липсвали парите и скъпоценностите й, включително и венчалната й халка.

Трагедията на съпругата, нападната и убита точно когато е бързала за последната среща с умиращия си съпруг, беше представена в медиите като достойна за перото на Шекспир. По ирония на съдбата смъртта на Саймън Естърхаус остана на заден план — описаха я като естествена кончина, причинена от сърдечен удар. На набързо свиканата пресконференция президентът заяви, че е шокиран и потънал в скръб от загубата на „две толкова способни и изцяло посветени на благото на страната благородни личности, чийто принос за благото на родината ще се помни дълго“. Президентът отклони въпроса за заместника на Саймън Естърхаус като кандидат за овакантеното кресло във Върховния съд.

Рейчъл научи всичко това, заедно с още много подробности по операцията, в лазарета във Форт Белвоар. Откараха я с хеликоптер веднага след прекратяването на стрелбата. От изхода към подвижния ръкав изскочиха като че ли изпод земята седем агенти секунди след първия изстрел на Рейчъл. Веднага я взеха на мушка, но Люсил се хвърли към тях с вика: „Наша е! Тя е от нашите!“. Ако не беше се намесила Люсил, два или три откоса щяха да пронижат Рейчъл в следващите секунди. Люсил я измъкна през изхода към пистата, където ги очакваше хеликоптер с емблемата на ФБР. Във Форт Белвоар двама военни полицаи посрещнаха Рейчъл и веднага я отведоха в лазарета.

— Ранена ли сте, следовател Колинс?

Рейчъл още не можеше да се окопити. Нужни й бяха няколко секунди, за да осъзнае, че пред нея е застанал генерал-майор Ричард Холингсуърт. Шестдесет и две годишен, той изглеждаше твърд като кремък, но се носеха слухове, че е готов на всичко, за да защитава хората си. Генералът й се стори уморен, като човек, който е спал само два-три часа. Ако можеше да се говори за някакъв негов недостатък, то това беше единствено стремежът му на всяка цена да стига до истината при всеки случай, разследван от подчинените му. Съдейки по това, което преди малко беше узнала от телевизионните новини, Рейчъл реши, че за нея няма друго спасение, освен да разкрие цялата истина пред генерала.

— Добре съм, сър. Извинете ме.

— Докторите прегледаха ли те?

— Да, сър.

Лекарите й бяха дали успокоителни. След като изми следите от кръвта, прахта и барута, Рейчъл изгълта хапчетата. Поне засега те премахнаха кошмарите й, макар че още на следващата сутрин щеше да се събуди, плувнала в пот след мъчителен сън.

— Сигурно си чула какво говорят федералните — рече намръщеният Холингсуърт. Очите му святкаха застрашително зад очилата с рамки от неръждаема стомана.