Филип Шелби - Разплата

Главният координатор още не бе потиснал раздразнението от нахлуването на федералните агенти в кабинета му, въпреки че те се бяха опитали да го успокоят още с влизането си — нямало бомбени заплахи, нито планирани опити за отвличане на самолети. Преследвали някакъв беглец, опитващ се да се измъкне от страната. Координаторът се опита дискретно да се осведоми от колегите от другите авиокомпании и узна, че федералните навсякъде представили същата версия. Може би не лъжеха, но никой не им повярва. Според координатора, в момента само в терминала за външни полети имаше поне сто агенти — внушително число, и то само заради някакъв беглец.

— Какво означават тези цифри?

Координаторът се взря в списъка — там, където сочеше пръстът на агента — до името Дейвид Макфейдън беше отпечатан някакъв цифров код, което бе причина за недоумението на агента.

— Той работи при нас като старши стюард. Тези цифри означават, че има право на безплатно връщане в Хонконг.

— Познавате ли го?

— Разбира се. Можете да намерите името му в списъците на персонала ни.

— Все пак нека да проверим.

Координаторът сви рамене и извади от бюрото си списъците на персонала на компанията. Наистина в тях беше вписан Дейвид Макфейдън, канадец, командирован за представителството в Хонконг. Паназиатските авиолинии разширяваха дейността си в тази част на света и този факт беше обясним. На снимката се виждаше приятен наглед мъж, наближаващ четиридесетте, с червеникавокафява коса, грижливо пригладена, с мустаци със същия цвят и зелени очи.

— Това е той — уточни шефът.

Но именно тези две думи го издадоха. Федералният агент се усъмни, че шефът познава господин Макфейдън само по документите в досието му, но никога не го е виждал. И то само защото това име често е присъствало в списъците със служители на авиокомпанията, пътуващи със служебни билети. Нямаше откъде да узнае, че Дейвид Макфейдън е служител фантом, съществуващ само на хартия, включен в картотеката със съдействието на един от концерните, основатели на Паназиатските авиолинии. Всички данни за личността му бяха изпипани до съвършенство и своевременно обновявани — платежни ведомости, работни отчети, медицински прегледи. Но ако бъде запитан който и да е член от летателните екипажи, никой няма да си спомни някога да е имал нещо общо с този мистериозен Макфейдън.

— Окей — кимна агентът. — Трябва да взема този списък, за да го покажа на нашите хора в залата на долния етаж. Ако възникне някакъв проблем с пътниците, пристигащи в последните минути преди полетите, повикайте ме. Както и ако се появи някой, чието име не е включено в списъка.

Координаторът тъкмо посягаше към телефона, за да рапортува на ръководителя на полетите на Паназиатските авиолинии за Северна Америка, когато един от помощниците му подаде бележка. Зареждането на самолета за полет 66 изоставал от графика — не достигал хайвер за първа класа. Координаторът кисело измърмори нещо и вместо на ръководителя на полетите реши да се обади първо в кухнята, зареждаща излитащите самолети.

Оказа се, че и този път очакванията на Инженера се бяха оправдали — за служителите на авиокомпанията беше запазен прилично обзаведен салон. Екипажите на Паназиатските авиолинии обикновено нощуваха в наскоро открития хотел „Хайят“ — на двадесет минути пеша от летището. Ако нямаше промени в състава на екипажа в последните минути, членовете му се отправяха от хотела направо към терминала.

Инженера се огледа в огледалото, заемащо цялата стена в мъжката тоалетна. След продължителния престой под душа и ленивото бръснене се усещаше чист и освежен. Провери дали пребоядисаната му коса не вдъхва подозрение. Мустаците си оставаха сигурно прилепнали към горната му устна, въпреки парата в помещението. Добре изгладената униформа на старши стюард му прилягаше чудесно.

Мислите му още блуждаеха хаотично, когато Инженера завърши тоалета си с пристягане на вратовръзката. Досега не вярваше, че ще настъпи денят, в който ще се наложи да използва за прикритие името Дейвид Макфейдън. Пазеше го за извънредни ситуации. Никога повече нямаше да го използва. Преди да смени професията си, Инженера се бе погрижил да уреди всичко около напускането си от „Уандърленд Тойс“. Името на старши стюарда Дейвид Макфейдън ще се появява редовно във всички ведомости на Паназиатските авиолинии до края на командировката му в Хонконг. Никакво значение нямаше да окаже фактът, че старши стюард с това име нито веднъж не ще се появи в представителството на авиокомпанията за Югоизточна Азия. Като се има предвид натовареният график в офисите на компанията, едва ли някой ще разполага с излишно време за по-задълбочено проучване.