Филип Шелби - Разплата

Вратата на кабинета рязко се отвори и на прага застана Скинър, ескортиран от трима федерални агенти и от един униформен сержант от охраната в сградата на ЦРУ. Единият от тримата агенти профуча покрай Ролинс, устремен към компютъра върху писалището на Инженера.

— Здравей, Бил.

— Здравей, Чарли. Бих искал да се бяхме срещнали по по-приятен повод.

Скинър се намръщи, но само го измери с преценяващ поглед. Издигнал се с много усилия от дъното на обществото в бедните предградия на Ню Йорк, пословичният с тежкия си характер Чарлс Скинър никога не бе харесвал изискано облечените сноби, към които, според него, се числеше и Робърт Ролинс.

— Ти не би трябвало сега да си тук, Бил. Тази история няма нищо общо с теб.

— Тъкмо обратно. Аз съм заместник-директор и съм задължен да следя хода на повечето операции. Много добре знаете, сър, че притежавам съответните пълномощия.

Скинър само сви рамене, после се обърна и кимна на двамата агенти. Те се заеха да изпразват съдържанието на чекмеджетата от писалището и шкафовете в големи кашони, които междувременно бяха домъкнали от стаята на секретарките.

— Спрете! Какво е това, по дяволите?

Скинър веднага се приближи към агента, застанал пред компютъра.

— Какво има?

— Длъжен бях да проверява данните, сър. Но точно когато опитах с резервна парола, за да неутрализирам персоналната парола на Сам Питърсън, неговите файлове сами започнаха да се изтриват.

На екрана примигваше злокобно само едно съобщение: „ВНИМАНИЕ! ИЗТРИВАНЕ НА ДАННИТЕ…“. Директорът се нахвърли върху Ролинс:

— Бил, прекрасно знаеш, че изпълнявам президентска заповед! Ако си решил да се подиграваш с мен, ще…

Ролинс безпомощно разпери ръце.

— Заклевам се, Чарли, че пръстът ми не се е докосвал до тази проклета машинария!

— Вече глътна всички персонални записи на Питърсън! — изкрещя агентът, облещил очи към екрана. — А сега се захвана с нещо друго. — Пръстите му бясно захвърчаха по клавишите. — Може да е вирус. Или нещо друго, поразяващо файловете в друг терминал.

— Не можеш ли да го проследиш? Или поне да го спреш?

— Ще опитам всичко, сър!

Агентът заработи светкавично, но всеки път на екрана изплуваше едно и също лаконично, вбесяващо с равнодушието си лаконично съобщение: „ДАННИТЕ ИЗТРИТИ“. Задъханият оператор яростно изруга.

— Не, никак не става! Не мога да му забраня да поглъща файловете.

Скинър отправи изпепеляващ поглед към Ролинс.

— Трябва ми снимката му, Бил. Веднага! Заедно с отпечатъците му, номерата на паспортите му, банковите му сметки, поверителното му досие. Въобще всичко за този негодник. И то незабавно!

— С радост бих ти ги предоставил, Чарли — отвърна Ролинс, — но всичко беше записано в компютъра му.

За миг Скинър си представи главата на Бил Ролинс като боксовата круша, на която беше посветил толкова много часове в младостта си. Но успя да се окопити и вместо да стовари един десен прав в брадичката му, той сграбчи най-близкия телефонен апарат.

— Говори Скинър! Тръгваме.

Гласът от другия край на линията принадлежеше на водача на отряда, изпратен на летище „Дълес“, за да обискира офисите на компанията „Уандърленд Тойс“.

— Сър, изглежда, че имаме сериозен проблем.

— Подробностите!

— Изглежда, че някой е тършувал тук. Всички блокировки са повредени. Алармената инсталация е изключена. Май всичко е извън строя. Няма оставени съобщения. Най-странното обаче е, че компютрите още работят. Това може да…

— Изключете ги! — изрева Скинър.

— Сър?

— Тогава ги счупете! На парчета! Дръпнете щепселите, пък да става каквото ще!

Скинър се извърна към Ролинс.

— Какво знаеш за „Уандърленд Тойс“?

— Много малко, по-скоро нищо. Забрави ли, че тук всеки има информация само за операциите в своя отдел?

— Какъв заместник-директор си тогава? Имал си достъп до всички архиви! Докладвали са ти списъка със задачите преди брифинга в началото на всяка нова седмица. Не може да не знаеш нищо за тази компания!

— За какво намекваш, Чарли?

— Струва ми се, че това, което унищожи файловете на Сам Питърсън, не идва от тази сграда. Някой е проникнал в „Уандърленд Тойс“. Някой, който е знаел как да се справи с алармената система. Някой, който не е проникнал там за грабеж, а за да затрие всичко ценно в проклетите компютри. Готов съм да се обзаложа, че това са именно тези хора, които търся в момента.

— Нищо не зная за това. Наистина!

Скинър отстъпи крачка назад, за да измери още веднъж Ролинс с гневен поглед, сякаш му взимаше мярка за клупа на бесилката.